Радослав Якимов : Когато песента и танцът са в кръвта ти

Пещера. Аз съм Радослав Якимов от 6. клас в СУ „Св. Климент Охридски“.

От малък обичам народните песни и танци. Още от детската градина танцувам, а в първи клас се включих в групата „Чучулига“ към Читалище „Развитие“ при господин Павел Куцев. От тази година участвам и в група на господин Здравко Мандаджиев към ЦПЛР – ОДК в Пещера.

Обичам народните песни и танци, защото те са богатството на народа ни и в тях са вплетени българските традиции. Когато ги изпълнявам, изпитвам чувство на гордост, че мога да пресъздам това богатство. Възхищавам се на народните носии, които показват разнообразието на различните региони в България.

Освен това харесвам българските народни изпълнители. Имах голямото удоволствие да се срещна с майсторите на българската народна песен Гуна Иванова, Ива и Велислава Костадинови, Румяна Попова, Радостина Паньова, Илиян Михов при участието ни на фестивала „Фолклорна магия“ в Банско. Няма да забравя представянето ни там, защото ни класираха на трето място в нашата възрастова група.

Харесвам песните на всички на фолклорни области, но най-много ми допадат шопските и македонските песни. Шопските са бързи, ритмични и темпераментни, а голяма част от македонските възпяват български герои.

Има много песни, които харесвам, но от всички с най-голямо удоволствие изпълнявам „Запил ми се Стоян“, „Иван Елена думаше“, „Недо ле, Недке хубава“, “Ай да идем, Яно“, „Шетала е момата“ и „Дряновските моми“. Те са бързи, динамични и закачливи.

Винаги ще помня участията си с Ансамбъл „Славейче“ на госпожа Баренска в България и в чужбина.

Незабравима ще остане за мен първата вечер на турнето в Истанбул. В залата на хотела се събрахме групи от България, Гърция, Украйна, дойдоха и домакините от Турция. Започнахме с репетиция на нашите танци. Въпреки че групите от Турция и Гърция се състояха от възрастни изпълнители, те изгледаха с възхищение нашия забавен танц.

След това на музика от Турция, Гърция и България всички танцувахме заедно. Гърците ни показаха как трябва да изпълним оригинално сиртаки. Украинците обаче не можаха да се включат в нито един от танците и се оттеглиха. На следващата вечер представихме нашите изпълнения на сцена и бяхме много приятно изненадани, че от всички участници избраха само три групи за следващата година и една от тези групи беше нашата.

Не зная каква ще е професията ми след години, но винаги ще намирам време за български песни и танци!

 

Радослав Якимов