Църквата почита днес Св. Йоан Милостиви

Св. Йоан Милостиви живял в VII век. Той бил син на кипърския княз Епифаний. Когато бил на петнадесет години, сънувал чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: „Аз съм най-голямата дъщеря на великия цар. Ако ми служиш, ще изпрося от него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самаго Бога аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът.“

Йоан разбрал, че тази най-голяма дъщеря на великия цар е милосърдието. Йоан бил женен и имал деца, но като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва. Бил избран за патриарх в Александрия. Дълго се отказвал от високия сан, но трябвало да склони пред желанието на царя и народа. Той започнал ревностно да изпълнява своите нови задължения, помагал на бедните, изслушвал всеки, който идвал при него и утешавал всички със съчувствие и добър съвет.

Веднъж, той взел със себе си епископа Троил, който бил богат, но голям скъперник. Патриархът го помолил да раздаде на нещастните по малко пари. Троил се срамувал да откаже, и раздал тридесет златни лири. Но после, кота се върнал у дома си, той толкова много съжалявал за раздадените пари, че заболял от мъка. Като узнал това, Йоан отишъл при него и му казал: „Донесох ти парите, които бях взел от тебе на заем в болницата. Ето ти ги! Само че напиши ми с ръката си, че ми отстъпваш наградата, която би могъл да получиш за тях!“

Патриархът искал да вразуми Троил и да му напомни думите на Писанието: „Който дава на сиромах, дава в заем Господу!“ Но Троил се зарадвал много и получил парите. Патриархът усърдно се молел на Бога да вразуми сребролюбивия епископ.

В един празничен ден, когато извършвал богослужение, патриархът си спомнил думите на Спасителя: „Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си“ (Мат. 5:23-24). В момента той си спомнил, че един от служителите на Църквата е огорчен от наказанието, макар справедливо наложено, и че той сам отдавна искал да се обясни с него. Патриархът веднага изпратил да го повикат, поклонил му се и поискал прошка.

Смирението и кротостта на светителя тъй трогнали служителя, че той сам паднал на колене, проливайки сълзи на разкаяние. По време на нападението на персийците Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград през отечеството си Кипър. По пътя той чул глас, който му говорел: „Царят на царете те вика при Себе си“.

Като разбрал, че е наближил краят на живота му, той се спрял на острова в гр. Аматунт, приготвил се за смърт и тихо починал. Последни негови думи били: „Благодаря Ти, Господи Боже мой, че ме удостои всичко Твое на тебе да дам! Нищо не запазих аз от богатството на тоя свят, освен трета част от един сребърник, и нея заповядвам да дадат на сиромаси“. Св. патриарх бил погребан в същия град в църквата „Св. Тихон Аматунски“.