Градът на Птиците до Пазарджик е най-древният в Европа

Пазарджик.  Пазарджик е на път да стане световна туристическа атракция с откритото наблизо древно поселище. Според учените Протоград вече спокойно може да претендира, че е най-старият град в Европа.

През лятото на 2019 г., по време на разкопките в селищната могила край пазарджишкото село Юнаците, археолозите продължават да правят сензационни разкрития. Мистериозният древен протоград на Птиците продължава да изумява дори учените. Над 100 000 квадратни метра е била площта на селището, като археолозите след 18 години изследване на терена все още не са стигнали до границите му. За сравнение – открити в Месопотамия и Шумер селища с площ около 10 дка са определяни от учените като градове. Този край Юнаците е поне десетократно по-голям. Има и ясни данни за високо развита цивилизация, за общество със стройна организация, за хора с естетически усет. Сред любопитните разкрития е нещо като пристан, до който се е стигало с лодки. Знае се, че по онова време река Тополница е минавала край цитаделата на селището, а сега вероятно ще се окаже, че е била плавателна. Още по-сензационната новина е, че е бил и пристанище. Това разкри пред „Стандарт“ доц. Явор Бояджиев. Неговият екип е разкрил част от истински търговски кораб. Става дума за предната част на голям плавателен съд, което потвърждава, че тогава реките Тополница и Марица са били плавателни. А това е създавало условия за оживена търговия и друга стопанска дейност, което на свой ред е благоприятствало за развитието на изкуствата и религиозните култове. Край село Юнаците археолозите от българо-гръцкия екип досега са открили градски стени, порта на голямо селище, както и ров със защитна стена. До нея е намерен скелет на човек на над 6000 години, който най-вероятно е загинал при отбраната на древния град. Интересно е, че е погребан с едната ръка под гърба, а другата – до тялото. Учените вече са категорични, че градът под могилата е най-древният в Европа.

Селищна могила при с. Юнаците, известна още като Плоската могила, се намира на 8 км западно от Пазарджик. В нея през годините са разкрити останки от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго, които свидетелстват, че през различни периоди там е живяло различно население в течение на над 6000 години. Могилата е разположена на ниска речна тераса на десния бряг на някогашното корито на р. Тополница (сега течаща по-далеч на изток), на около 5 км от вливането ѝ в река Марица. Селищната могила при се състои от останките от поне 30 селища, изграждани постепенно едно над друго (т. нар. строителни хоризонти). Те свидетелстват, че могилата е била обитавана в в рамките на над 6000 години, през различни периоди и от различно население. На върха на могилата е доказано, че е съществувал средновековен некропол с християнски погребения. През римския период (ІІ-VІ в. сл. Хр.) върху селищната могила, която тогава е представлявала удобно възвишение сред равната долина наоколо, е издигнато малко укрепление. То е било подсилено и чрез ров около могилата. Това укрепление и средновековният некропол в значителна степен са нарушили най-горните селища от могилата, отнасящи се към Ранната и Късната желязна епоха. Частично са засвидетелствани останките от две селища, изграждани едно над друго, от Ранната желязна епоха (Х-VІ в. пр. Хр.) и от Късната желязна епоха (V-IV в. пр. Хр.).

Източник : / https://azbukari.org/