Увлеченията на учениците от СУ „Св. Климент Охридски“ (V част)

Пещера. Да уловиш мига

Аз съм Маргарита Дерменджиева, ученичка в X клас на СУ „Св. Кл. Охридски“. Започнах да снимам в IV клас, но по-сериозно започнах да се интересувам от фотография през 2016 г., когато снимах моя приятелка и на нея фотографиите ѝ харесаха изключително много. До този момент имах само пейзажни снимки, но след това поощрение правя преди всичко портрети.

В момента използвам Nikon d5600. Обработвам снимките си и не знам защо човек,  като чуе, че снимката е обработена, винаги си мисли, че има фотошоп. Този редактор се използва за премахване на нежелани неща в снимката, за промяна в цветовете, за добавяне или оправяте на предмети. Аз използвам Lightroom на Adobe. С нея правя снимката малко по-светла и затъмнявам малко задния фон, насищам цветовете, за да станат по-живи.

Любимата ми снимка е с булката. Тя беше намерила един сюжет в интернет, но се наложи да го променя малко. И за младоженците това стана най-добрият спомен от сватбата.

Сега всеки снима цветно, но за мен и черно-бялата фотография има своето очарование. Тя създава ефектен контраст и така акцентът изпъква по-силно. Свързвам черно-белите снимки преди всичко със спомена. В миналото малко хора са можели да се снимат и да запазят спомена жив. Според мен черно-бялата фотография се отпечатва много по-дълбоко в душата и в ума на човек.

Участвала съм в повече от 15 конкурса, от които 4 международни. Наградите предимно са грамоти и сертификати, с които можеш да кандидатстваш във висше учебно заведение. Конкуренцията в България е на доста добро ниво, но има и забавни моменти. На един конкурс трябваше да работим по двойки. Паднах се с момче от село Баните, област Смолян, което е родното място на майка ми. Доста добре се сработихме и спечелихме второ място в първи етап, а в индивидуалното класиране аз останах втора след него.

Занапред искам да се развивам още, но не и да уча за фотограф като професия, не че не ми харесва, но искам да си остане любимо мое хоби. Всичко идва от това да имаш око за света – за хората, за природата, за светлината. Не само да гледаш, а и да виждаш.

 

Маргарита Дерменджиева,

Х клас