За Новата година

Най-широко разпространеният празник е и сред най-старите в човешката история. Традицията на новогодишната празнична вечер датира от много отдавна.

За древните вавилонци преди около 60 века новата година е започвала с първото новолуние след първия ден на пролетта – тогава те засявали новата реколта и цъфтели овошките и цветята. Празненствата продължавали 11 дни.

1 януари не е означавал нищо нито от астрономическа, нито от земеделска гледна точка. Преди около 2600 години елините „изтеглили“ празника в края на март, но и тогава първият ден на януари не е означавал нищо особено. През 153 г. пр. Хр. Римският сенат обявил 1 януари за начало на новата година. Но и това решение не било окончателно, тъй като всеки император в древния Рим смятал, че мнението му за Новата година е най-меродавно. Трябвало да настъпи 46 г., когато Гай Юлий Цезар въвежда новия календар – Юлианския календар.

В ранната си епоха Католическата църква заклеймявала празнуването на Нова година като езически ритуал. В противовес на езическите празници и с разпространяването на християнството обаче църквата започнала да създава религиозни ритуали, включително тържественото отбелязване на настъпващата нова година. Все пак през Средновековието в християнския свят началото на годината е било най-различно – на Коледа, на Великден и т.н.

Едва през XVI век във Венеция, а след нея и в другите европейските държави започнало да се празнува Нова година на 1 януари. Постепенно всички държави, използващи Грегорианския календар, приемат тази дата за начало на всяка нова година.

През годините новогодишният празник се е превърнал в един от главните поводи народите да се повеселят, да си пожелаят здраве, щастие и плодородие, а празнично трябва да бъде както настроението, така и облеклата и трапезите им. Всичко това символизира надеждите на хората, че започващата нова година ще бъде по-добра и по-благодатна.