Димитър НасковДа си спомним : Ърнест Хемингуей
На 2.07.1961 г. в Кечъм-Айдахо /САЩ/ се самоубива един от най-значимите американски писатели, автор на романи и кратки разкази. Работил е също така и като журналист. Носител е на Нобелова награда за литература и награда Пулицър през 1953 г. за повестта му „Старецът и морето“ – Ърнест Хемингуей /1899 – 1961/.
За българския читател особено интересен е фактът, че един от репортажите му – „Бежанци от Тракия”, в който описва изселването на тракийските бежанци след Гръцко-турската война от 1922 година, при публикуването си в торонтския вестник „Дейли Стар” е означен като изпратен от София. Всъщност това не е изненадващо, тъй като в качеството си на военен кореспондент Хемингуей преминава с „Ориент Експрес” през България за Париж и именно оттук изпраща въпросния репортаж.
На темата България той се спира още два пъти с проницателност и разбиране. Това той прави в репортажа си от Лозана, отпечатана под заглавие „Мусолини – най-големият блъф в Европа” (27 януари 1923) и в очерка си „С какво се занимават кралете в Европа” (15 септември 1923).
Посмъртно са публикувани три от неговите романи, четири колекции от разкази и три нехудожествени творби. Много от неговите книги са считани за класика на американската литература. Последните години от живота си прекарва в Куба, но когато Фидел Кастро идва на власт се мести в Кечъм, Айдахо, където през 1961 г. се застрелва.
