Димитър НасковПорция смях- Димитровденска хитрина с щастлив край
В едно подбалканско село живял чорбаджия на име дядо Стойко. Той бил известен с две неща: имал огромно стадо овце и бил толкова стиснат, че броял зрънцата боб в чорбата. На Гергьовден той спазил старата традиция и спазарил за ратай младия Митко.
Разбрали се: Митко ще пасе овцете чак до Димитровден, а чорбаджията ще му плати тогава- с крина жито, два чифта цървули и една сребърна пара.
Митко обаче хич не си падал по тежката работа. През цялото лято, докато овцете пасели на хълма, той редовно си дремвал под някоя дебела сянка. Когато дядо Стойко идвал на проверка и го питал защо стадото е пръснато, Митко отговарял с мъдро изражение:
– Чорбаджи, аз ги уча на самостоятелност! Ако утре вълк дойде, всяка овца трябва да знае лична тактика за бягство, а не да тичат на куп!
– Чорбаджи, аз ги уча на самостоятелност! Ако утре вълк дойде, всяка овца трябва да знае лична тактика за бягство, а не да тичат на куп!
Дошъл дългоочакваният Димитровден- денят за разплащане. Според народната поговорка: „Гергьовден носи лятото, а Димитровден- зимата“. Сутринта осъмнала със силен, студен вятър и първите снежинки.
Дядо Стойко повикал Митко, за да му даде уговореното, но решил да се пошегува с него и да му спести сребърната пара:
– Ей, Митко, виж навън какъв сняг заваля! Свети Димитър разтърси бялата си брада и докара зимата. Работата свърши, ето ти житото и цървулите. Ама за парата… ти цяло лято само спа под дърветата. Свети Димитър всичко вижда от небето и сигурно ми се сърди, че ти плащам за мързел!
– Ей, Митко, виж навън какъв сняг заваля! Свети Димитър разтърси бялата си брада и докара зимата. Работата свърши, ето ти житото и цървулите. Ама за парата… ти цяло лято само спа под дърветата. Свети Димитър всичко вижда от небето и сигурно ми се сърди, че ти плащам за мързел!
Митко, без да се замисли, погледнал към прозореца, прекръстил се и казал:
– Прав си, чорбаджи! Свети Димитър наистина всичко вижда. Даже вчера ми се яви насън и ми каза: „Митко, честит имен ден! Понеже си пазител на природата и не измори овцете от тичане, кажи на дядо Стойко да ти даде две сребърни пари. Ако не ти ги даде, ще разтърся брадата си толкова силно, че снегът ще натрупа до покрива на къщата му и няма да може да излезе до Гергьовден!“
– Прав си, чорбаджи! Свети Димитър наистина всичко вижда. Даже вчера ми се яви насън и ми каза: „Митко, честит имен ден! Понеже си пазител на природата и не измори овцете от тичане, кажи на дядо Стойко да ти даде две сребърни пари. Ако не ти ги даде, ще разтърся брадата си толкова силно, че снегът ще натрупа до покрива на къщата му и няма да може да излезе до Гергьовден!“
Дядо Стойко погледнал засилващата се виелица навън, уплашил се, че ще остане затрупан с всичкото си скъперничество, и набързо извадил не една, а две сребърни пари.
Митко прибрал жълтиците, намигнал на чорбаджията и си тръгнал по живо, по здраво, свирейки с кавала. А в селото и до днес се смеят, че на Димитровден дори и зимата помага на хитрите именици!
