Да си спомним за Константин Коцев

Роден е на 4 юни 1926 г. в Истанбул, Турция. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1950 г. Завършва и ВИТИЗ през 1957 г., а година по-рано участва във филма „Две победи“. След това играе в „На малкия остров“, „Инспекторът и нощта“, „Случаят Пенлеве“, „Бялата стая“, „Топло“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Шведските крале“, „Бягство в Ропотамо“, „Привързаният балон“ и др. Последната му филмова роля е в „Рапсодия в бяло“.

Един от основателите и дългогодишен актьор на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1958 – 1984). Играе в Драматичния тетър „Адриана Будевска“ в Бургас (1958 – 1959) и в Театър „София“ (1984 – 1990). От 1990 г. е артист на свободна практика.

Член е на СБФД.

Сред най-ярките му сценични изпълнения са моноспектакълът „Дневникът на един луд“ на Гогол, Жевакин от „Женитба“, Крутицки от „И най-мъдрият си е малко прост“ от Островски, „Тартюф“ от едноименната комедия на Молиер. Играл е в пиеси на Йордан Радичков – „Януари“ и „Суматоха“, както и в пиесата на Никола Русев „Старчето и стрелата“, поставена от Методи Андонов.

Синът му Димитър Коцев е кинорежисьор.

В последните години от живота си боледува от болестта на Алцхаймер.

Умира на 4 август 2007 г. на 81-годишна възраст. Погребан е в Централните софийски гробища.

• Заслужил артист (1969).
• Народен артист (1980).
• „Награда за филм“ за Случаят Пенлеве (Варна, 1969).
• „Награда за филм“ на ФИПРЕССИ за Случаят Пенлеве.
• „Награда за най-добра мъжка роля“ за (Гроздан) в новелата Гола съвест от филма Шарен свят (Варна, 1971).

• „Дневникът на един луд“ (Максим Горки)
• „И най-мъдрият си е малко прост“ (Александър Островски) – Крутицки
• „Януари“ (Йордан Радичков)
• „Суматоха“ (Йордан Радичков)
• „Старчето и стрелата“ (Никола Русев)
• „Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)
• „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)