Крепостта „Перистера“и хълма Св. Петка : 10 години нескрит интерес от туристите
Пещера. Името на крепостта и хълма идват от намиращата се в подножието църква “Св. Петка”. За останките от крепостта съобщават Ст. Захариев и К. Иречек съответно през 1845-50 г. и 1883 г. Първите археологически проучвания са проведени през 1954 г. Под ръководството на Цветана Гиздова са правени разкопки в 1958 и 1972 години. Резултатите не са публикувани, но паметникът е обявен за римски кастел.
През 2007 г. започва археологическо проучване в югоизточната част на укреплението. То се реализира от екип с ръководител доц. д-р Бони Петрунова(НАИМ-БАН) и зам. ръководители Димитър Павлов и Елена Ваесилева. Като резултат от проведените през м. юли 2007 г. разкопки е установено, че крепостните стени, които са с дължина 253 м заграждат пространство от 2895 м2 Установено е мястото на еднокорабна църква, част от крепостната стена и една триъгълна кула, която е охранявала югозападния ъгъл на вътрешната цитадела.
Стените са градени от големи ломени камъни споени с хоросан. Установено е, че крепостта е издигната в края на ІV- началото на Vв, а в края на VІ век по време на славяно -аварските нашествия е превзета и опожарена.
При проучванията през 2007 година са открити 44 монети, от които 14 златни, укрити в питос, който се намира в най долната част на Куба № 1. Това е станало при опожаряването на крепостта в края на VІ век.
Монетния материал и другите находки дават основание да се обособят три периода в живота на крепостта. Най-важен и много добре засвидетелстван е третият период от съществуването на крепостта. След 150 годишно прекъсване на живота там, селището се възражда в началото на VI век. Свидетелство за това са грандиозното строителство, двете колективни монетни находки (едната от златни монети) и множеството други материали.
След опустошителните варварски нападения през 528-529г. и катастрофалния разгром на византийската армия през 533г., след като през четвъртото и петото столетие Византия губи контрола си над Мизия и Скития, империята е пред катастрофа. Загубата на провинциите е стресиращ предвестник на надвисналата заплаха от север. Мощното контранастъпление през 551г довело до пълно възстановяване на границите на империята. Като резултат започнала мащабна укрепителна дейност на Дунавската граница, Балкана и Родопите. Хълмът Света Петка явно е включен в третия отбранителен вал, целящ да предпази Империята и най-вече пътните артерии, свързващи западната тракийска низина със Беломорието, от зачестилите нападения.
Археологическите проучвания продължават и през 2010 година. Тогава е уточнен цялостния план на крепостта, както и степента на запазеност на руините. Крепостта е наречена Перистера. Името е известно от местна легенда, според която гълъб от небето кацнал на хълма и посочил къде да се построи първата църква. Укреплението заема целия хълм „Св.Петка” и има ясно обособени цитадела, вътрешен град и подградие, разположени на площ от около 15 дка. Подградието е частично застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера, включително и от пътя Пазарджик – Пещера. Интересно сведение е, че там е имало порта с арка, непосредствено източно под крепостта.
Установени са местата на пет кули, като особено интересни са тези на югозападния и северозападен ъгли на крепостната стена. Те са с църквообразен план и до момента нямат аналог в днешните български земи.
Крепостта е опожарявана два пъти, като животът там е драматично прекъснат в края на VІ век. Като доказателство служи и едно сведение на летописецът Йоан Ефески: “…На третата година след смъртта на император Юстин и при царуването на Тиберий Победоносни настъпи проклетия славянски народ и извърши набези по цяла Елада, в околностите на Солун и по цяла Тракия. Те заеха много градове и укрепени места, упостошиха и гориха, грабиха страната и я овладяха. Те се поселиха в нея без страх, сякаш тя им принадлежеше.” Описаните събития в хрониката се отнасят за 582г.
През ІХ-Х век, в северната част на хълма се развива култов комплекс, който вероятно дава и името му „Света Петка”.
През 2012-2013 г. се реализира проект „Консервация, реставрация и експониране на антична и средновековна крепост „Перистера” . Проектът е авторска разработка на доц. д-р Бони Петрунова и архитект Юри Фърков – водещи специалисти в своите области. Той е реализиран с европейски средства, по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., Приоритетна ос 3: „Устойчиво развитие на туризма”, Операция 3.1: „Подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”. Като резултат са реставрирани кулите, стените са издигнати над височината на която са открити, възстановени са двете порти – северната и източната. Експонирани са 28 помещения разгърнати покрай вътрешното лице на крепостната стена, които с различни размери и, вероятно с различно предназначение: жилищни помещения за войниците, стопански помещения, работилници, складове и др. В тези помещения са проучени археологически 75 питоса с различни размери, като 45 от тях са експонирани в обновените помещения.
Общо, през годините са открити над 300 предмета, от които най-голямо е количеството на монетите, от които 30 са златни. Като стойност, всички открити до сега златни монети на крепостта Перистера се равняват на три и половина заплати на един кастрофилакс (управител) на крепост във Византия. Като се прибавят към тях голямото количество монети от други материали, открити също там, очевидно, че тази крепост е била с функциите на митница, където са разпределяни финансови средства за покриване на цялата отбранителна линия в Тракия.
– тремиси
– солиди
Всички археологически данни сочат, че крепостта Перистера е главен военен пункт на Византийската империя, а нейното проучване и опазване е принос в съкровищницата на България.
доц. д-р Бони Петрунова