Църквата почита паметта на света Кирана Солунска

На 28 фeвруари православната църква почита паметта на Света Кирана Солунска. Тя е родена през 1731 г. в село Висока (днес Ависона) между Лагадина и Солун. Била много красива и водила целомъдрен живот. Един еничар бил обхванат от любов към момичето. Той започнал да я ласкае по разни начини и обещания и същевременно я заплашвал да я накаже и даже да я предаде на смърт. Но момичето имало голяма любов към Христа и не се поддало нито на подаръците и обещанията му, нито на заплахите му. Като видял, че не постига целта си, заедно с други еничари грабнали момичето и го завели при съдията в Солун, като лъжесвидетелствали, че била обещала да го вземе за мъж и да приеме тяхната вяра. Турците направиха много, за да я склонят към тяхното намерение – ту с ласкателства и обещания, ту със заплахи. Но блажената Кирана стояла твърдо за вярата си. Тогава те я изпратили в затвор, като я оковали във вериги.

Влюбеният еничар отишъл при началника на крепостта  Али ефенди и измолил да го оставят да влиза при затворницата, когато поиска. И не сам, с приятелите си еничари, за да я изтезават жестоко. Един я биеше с дърво, друг – с нож, трети – с ритници, четвърти – с юмруци, докато я оставяха като мъртва, и тогава си отиваха, за да има време да се съживи, та да я изтезават пак, гласи житието й. И така правеха те през деня. А нощем ключарят на затвора я окачваше за мишците и грабвайки каквото дърво намери, я биеше безмилостно, докато се умори, и чак тогава я оставяше така окачена да виси в студа на оная зима, която беше твърде тежка. В затвора имало и други християни, евреи и някои туркини заради тяхното безчестно поведение, които упрекваха ключаря на затвора, че няма милост и че не се бои от Бога, понеже изтезава така жестоко една жена, която нищо не му е сторила.

Мощи на светицата

Един християнин отишъл при пазача и го помолил да му разреши да я свали от куките. Докато праведницата още висяла на ченгелите, блеснала голяма светлина в затвора и обкръжила тялото на мъченицата, разляла се по целия затвор и го осветила. Християните започнали да викат: „Господи, помилуй“, евреите паднаха по лице, за да не гледат светлината; туркините пък викаха: „Ох, ох, присъдата на нещастната християнка ни сполетя и падна мълния, за да ни изгори!“ А ключарят веднага разрешил да свалят светата. Християнинът отишъл до нея, но тя била вече мъртва. Светлината изчезнала, но останало едно благоухание за много време. Християнинът свалил тялото на Св. Кирана Солунска и подреди с почит и благоговение светите й мощи, запалил свещи и прикадил тамян.

Сутринта по града се разнесъл слухът за кончината на Света Кирана и за необикновената светлина. Уплашените мюсюлмани разрешили на християните да вземат мощите и да ги правят каквото искат. Те взели светите мощи с благоговение и ги погребали, а дрехите на светата мъченица разделили помежду си за тяхно освещаване и спасение. Това станало през 1751 г. През 1868 г.  на мястото на родната къща на новомъченицата е изградена църквата „Света Кирана“ ( Αγίας Κυράννης), а иконата й е зографисана през 1870 г.

Шествие в чест на светицата

Български бежанци от Солунско носят името й

Почитта към светата мъченица е била неимоверно голяма и сред българите от Солунско. Доказателства за това намираме в исторически и етнографски данни за бежанците от Междусъюзническата война, век и половина след смъртта на Света Кирана. Във всяко четвърто семейство от село Зарово е имало поне едно момиче или жена, носеща името Кирана (или Керана). Селото е било остров на българския дух – с българско училище и църква. То е било и първото, което е отхвърлило Цариградската патриаршия и изцяло преминало под Българската екзархия.

Източник : / https://telegraph.bg