Упоритостта и късметът вървят ръка за ръка
Пещера. Доцент д-р Мария Спасова е завършила Пещерската гимназия през 1956 г. През 1963 г. се дипломира като стоматолог в Медицинската академия в София. Има магистърска степен по химия от Софийския университет. През 1975 г. защитава докторантура по биохимия в Института по молекулярна биология на БАН. Работи в Катедрата по фармакология под ръководството на проф. Д. Пасков и в института по молекулярна биология. През 1989 г. е поканена като изследовател в Института по органична химия и биохимия в Чехословашката академия на науките. От 1991 г. до 2014 г. е изследовател в Memorial Sloan Kettering – институт за лечение и изследване на рак в Ню Йорк. От 1993 г. До 1998 г. е преподавател в Hostos Community College. Преподавала е в Софийския и в Благоевградския университет.
– Доцент Спасова към кое събитие от ученическия живот в Пещерската гимназия най-често ви връщат спомените?
– Винаги най-напред изплува споменът за чудесното приятелство, което с някои от съучениците ми започва още от началното училище. В гимназията дойдоха и много деца от околните селища. Това приятелство продължава и до днес (независимо от всякакви други приоритети) и при всяка възможност, макар че все повече оредяваме, ние продължаваме да се срещаме. В това отношение трябва да отбележа ролята на нашата приятелка Цветана Дашинова, която е най-големият ни организатор, както и на покойния Ангел Левашки, проф. П. Кавлаков и др., помогнали за организиране на по-големите срещи.
А като преживяване – може би една екскурзия през пролетната ваканция на 1955 година по пътищата на родината: Пещера – Пловдив – Варна (с влак) – Русе – Видин ( с параход) – София. Екскурзията беше организирана от учителката по география и наша класна – г-жа Верка Каракънева за желаещите от всички класове на горния курс. Това наистина беше едно незабравимо изживяване, защото за мнозината от нас, ако не и за всички участници, това бяха места, повечето от които за първи път посещавахме.
– Кое ви подтикна към научна кариера?
– Интересът към синтетичната химията на първо място. А на второ – работата ми във водещите тогава български научни центрове. Професионалната ми кариера като току-що завършила химия с органичен профил в Софийския университет започна в катедрата по Фармакология с ръководител проф. Пасков и продължи в новосъздадената лаборатория на проф. А. Йовчев, където работихме по синтез на нови активни съединения с действие върху сърдечно-съдовата система. Аспирантурата ми беше в Института по молекулярна биология на Румен Цанев към БАН, с ръководител проф. Евгени Головински. Това са и двете места: катедрата по фармакология и Института по молекулярна биология на БАН, които с научните проекти, творческата си атмосфера, семинарите и научните дискусии помогнаха на мен и на мои колеги да формираме траен вкус към научните изследвания.
– Работили сте с проф. Пасков. С какво сте го запомнили?
– Казват, че човек остава след себе това, което е създал. Това е и с което го запомняме. А професор Пасков остави много неща, с които ще го помним: име на оценен практикуващ лекар, уважаван преподавател, учен с многостранна научно-изследователска дейност, създател на препарати за лекарската практика, някои от които като „Нивалин“ са намерили признание извън страната ни, ментор на плеада от академично реализирани фармаколози и ИМЕ НА ГОЛЯМ И ДОСТОЕН УЧЕН.
– Как решихте да започнете работа в САЩ? Преди 1989 г. това е било „мисия невъзможна”?
– За Раковия център в Ню Йорк (Memorial Sloan-Kettering Cancer, MSKCC), в който работих 23 години до пенсионирането ми през 2014 г., знаех от научната литература още от времето на аспирантурата ми (1971 г). Това е един от трите големи центрове в САЩ за изследване и лечение на рака. През 1989-1990 г работих като сътрудник в лабораторията на проф. Холи в Института по химия и биохимия на тогавашната Чехословашка академия на науките в Прага. През 1990 г бяхме на един симпозиум, който проф. Холи организираше всяка втора година. На него присъстваше проф. Ватанабе от MSKCC. Той прояви интерес към доклада, който изнесох. Големите конгреси и симпозиуми са местата, на които става обмен на най-новата научна информация и където се създават нови контакти между различните научни звена. На следващата година в България получих покана за една до две години работа (така беше формулирана поканата) в Ню-Йоркския раков център. Преживях го не само като резултат от работата ми дотогава, но и като късмет и подарък от съдбата.
Интервюто взеха:
Невена Мулетарова, 7. Б клас
Мария Узунова, 7. Б клас
СУ „Св. Кл. Охридски“