Пещерският мюсюлманин Мустафа Чепенели спасява брациговски въстаници през 1876 г.

Мюсюлманин от Пещера предотвратява кървавата сеч в Брацигово

Из непознатата история на Пещера

[dropcap]П[/dropcap]ещера. Когато се връщаме към драматичните дни на Априлското въстание 1876 г. и неговия разгром в Пещерската подоколия, неизменно изпъква образа на Осман Ефенди – авторитетният и влиятелен духовен водач на мюсюлманите от Пещера и целия район. Той е признат за  спасител на града, защото залагайки авторитета и влиянието си не допуска башибозушките отряди да нахлуят, да мародерстват,  да палят и да колят българското население, както станало в Батак. Можем да си представим напрегнатата и  страховита картина от началото на месец май, когато  Пещера е обсаден от значителни башибозушки сили – това са ордите на Ахмед ага Барутанлията – „авторът“ на Баташкото клане, Али бей – предводителят на пазарджишкия башибозук, Мурад ага Ловчанлъ с  ловешкия башибозук, Юсмен Пехливан от Фотиново и на Ибрахим ходжа от Осеново. В този изключително критичен момент Пещера е пред историческа трагедия, градът е щял да пламне и да се посее огромна вражда, да се отвори дълбока рана между българското и турското население, която никога е нямало да бъде излекувана. Но тази история е известна. Осман Ефенди отдавна е поставен в  пантеона на най – достойните пещерци.

По същото това смутно време  един друг мюсюлманин от Пещера предотвратява безчинствата и кървавата сеч, която се е готвила над заловените въстаници в Брацигово  от всичките тези башибозушки отряди , които се изтеглят от Пещера. Това е Мустафа Чепенели, на чиято смела, рискована  и човешка постъпка са благодарни поколения брациговци. Сведенията за неговата позиция по време на въстанието представят Мустафа Чепенели като най-видния следовник на Осман Ефенди в хуманната му мисия за спасяване на беззащитното християнско население в Брациговския въстанически пункт. Той е един позабравен герой, за мнозина направо непознат. Отминалото време се е  отнесло несправедливо с него и неговата мисия. Близо век и половина делото на този малко известен пещерец, който не е бил безразличен към събитията свързани с погрома от Април 1876 г. стои в сянка или направо в забрава. А с какво е заслужил да го помним и почитаме?

След превземането на Брацигово от войските на Хасан паша и на Рашид паша към 5 май 1876 г. въстаниците предават оръжието. Пленените бунтовници са стотици, а те остават напълно беззащитни пред появилите се за грабеж и убийства башибозушки орди. Баташкото клане е на път да се повтори. А след потушаването на въстанието  установяването на реда и управлението в Брацигово  било поверено на пещерския мюдюрин /управител на града и прилежащите села/, който трябвало да изпрати там стражари от Пещера. Знаейки каква е обстановката около Брацигово и настроенията на военните командири и на башибозушките главатари Осман Ефенди препоръчва и  настоява начело на отряда от 7 души стражари да застане ползващият се с огромното му доверие  Мустафа Чепенели. Именно той, със своята дръзка намеса, с оръжие в ръка не е допуснал очакваната кървава разправа от настървените башибозуци. Организира защитата и спасява живота на стотици брациговци и въстаници от седемте села на Брациговския въстаническия пункт от истинско заколение.

Случаят е бил изключително драматичен и описан доста подробно от много негови свидетели и съвременници. Едни от първите, които пишат за  Мустафа Чепенели от Пещера са учителят Атанас Мишев в книгата си „Боят около Брацигово 1876 г.“ и Христо Гюлеметов – Чибис в „Из миналото на Брацигово“. Никола Петлешков и Иван Йеремиев в своята „История на Брациговското въстание“ предават безпристрастно смелостта и хуманната постъпка на пещерския мюсюлманин. Съвременни изследователи като проф. Тодор Балкански и Георги Тахов също имат проучвания свързани с живота  и съдбата на тази заслужила си място в историята личност.

Кой е Мустафа Чепенели?

За него се знае, че е роден през 1835 г. в семейството на помохамеданчени българи. Коренът им е от Чепино, откъдето идва и фамилията – Чепенели. Преселват се в Пещера  след помохамеданчването на Чепинския край. Интересно е , че в града хората са се обръщали към него с името Муко /на старобългарски  – мъка/, изглежда, знаейки българските му корени. За помашкия произход на Мустафа свидетелства неговото българско прозвище – Големия Мустафа , затова пещерци не са го наричали  с турското Коджаман Мустафа, а с българското Големия. За сравнение  по същото време в града е имало и един Малък /Кючюк/ Мустафа –  Мустафаджик Алибот, собственик на големи имоти, който бил от турски говорящата част на пещерци и към него са се обръщали на турски. Мустафа Чепенели е бил известен в Пещера като честен и добронамерен човек. Такъв го знаят и брациговци, много от които е познавал от времето когато е бил полски пазач, пъдар. Ползвал се е с добро име  и по – късно когато става колджия – стражар, като под тая характеристика се крие действителен пещерски полицай от градската стража.

В своята мисия за спасяване на християнското население в Брацигово от погроми  Осман Ефенди  е имал сериозен сблъсък с пещерския мюдюрин  , поради  виждане си „за необходимост от миролюбива политика в Брацигово“ /според Ат. Мишев/.  Изпитвайки недоверие към мюдюрина, който бил замесен в избиването на брациговските и радиловските въстаници в м. Бялча, Осман Ефенди е настоявал именно  Големия Мустафа да предвожда стражарите, изпратени от Пещера на 10 май в Брацигово за да се  опази реда и да не се допусне опожаряване и клане като в Батак. В тоя тежък момент, на 14 май, Мустафа помогнал на брациговци да се отърват  от алчността на османския войскови началник  Хафъз паша, който заплашвал, че ако не му се даде необходимия откуп ще ги погуби. Тъй като парите не достигали Мустафа извадил 1000 гроша свои пари, а недостигащите още 100 гроша обещал да даде след три дни. Атанас Мишев възкликва :„…Този благороден човек бил пещерец“. А той  и  през следващите дни  с оръжие в ръка, начело на отряда си  продължава да  пази селото от настоятелните башибозуци. На 19 май Големият Мустафа Чепенели вече успява да освободи задържаните брациговци от техните „вардачи“ /пазачи/ и да ги пусне да си ходят по домовете. „Наистина Мустафата пренесъл големи услуги на брациговци“ отбелязват Н. Петлешков и И. Йеремиев. Впоследствие  Мустафа Чепенели е бил единственият мюсюлманин от Пещера, от когото авторите на книгата „История на брациговското въстание“ са взимали документални сведения .

Години след Освобождението брациговци подължават да таят добри чувства към Мустафа Чепенели.

Много често в съботни дни брациговски жени са идвали в Пещера и са носили подаръци, както на него, така и на Осман Ефенди. А когато през 1896 г. Големият Мустафа прави прошение  за поборническа пенсия  пише „…аз през април 1876 г., когато християнското население се е намирало в най-критично положение, съм положил най-голямо старание да бъда полезен на страдающите и съм спасил живота на стотина души, като съм запазил живота и честта им“. И в този случай, както и при Осман Ефенди, благородните и благодарни брациговци са издали официален документ за заслугите на молителя към тях. Вижда се, че всичко изнесено   за Мустафа Чепенели се доказва не от преразкази и предания , а от свидетелствата на Брациговското общинско управление, подписани и заверени за да бъдат докладвани пред Министъра на финансите и пред Народното събрание. Те са съдържали списъци и подписи на хора от Брацигово и седемте села, оцелели благодарение на Мустафа и неговия въоръжен отряд. История, която представя пещерския българомохамеданин в позицията на един малък Осман Ефенди с оръжие в ръка, комуто дължат живота си  стотици признателни брациговци.

 

Георги Шопов