Съдебно решение за собственост на гората и пашата, скарва Пещера и Радилово за 30-години

Дългият спор между двете Общини започнал през 1895 година

[dropcap]П[/dropcap]ещера- Радилово. Село Радилово се намира на 14-ия километър по пътя между Пазарджик и Пещера. Разположено е на един скат на величествените Родопи. Река Джурковица, наричана от някои Пишманка, дели селото на 2 части – Старата махала на север и Новата махала на юг. Надморската височина на селото е 405,6 метра при училището.

Местностите в землището на село Рáдилово са около 200 – Перперяк, Клъпатаница, Арабска скала, Вийовица, Дуроданица (или Дурданица), Куманица, Урсолово, Къндръта, Потом, Шлямника, Въбела, Юрта, Капил, Упъта, Сора нива, Чилински връх, Сакарица и др.

Имената са свързани с някои традиционни разбирания на населението за обкръжаващите ги места. На такива места е имало капища, на които Българите правят курбани на празниците си.

Селото по-рано е носило друго име. Още преди турско се е наричало Войново. Предполага се също, че днешното име на селото произлиза от името на дядо Ради, който в опита си да избяга от турците бяга в тази местност и я нарича „Земя рай“. По късно на негово име е кръстено името на селото – Рáдилово.

[dropcap]З[/dropcap]наете ли, че спорът между Пещера и Радилово датира още от 1896 година, та до 1927 г.?

Дългият спор между двете общини започнал след решение на Пещерски мирови съдия по дело № 34 от 12.12.1895 година, с което се признава гората и пашата в м. „Потом“ за собственост на Радиловската Община.

Започват чести срещи с тежки инциденти между жителите на двете населени места, след което Пещерска Община обжалва съдебното решение. Радиловци са бити, глобени и добитъкът им бива докаран в Пещера / 10.05.1897г. /. Убит е Алеко Константинов , като правителството обяснява убийството с обтегнатите отношения / 11.05.1897г. /.

Борбата между населението все повече се изостря, пише Ан. Пунев. Стига се и до кървави сблъсъци. Четирима радиловци са били пребити  от пещерци и умират. Животът си губят хора и от двете селища, пише историкът-краевед.

Съдебният процес траел цели 30- години, когато с последно решение гората и пашата в посочената местност остават на Пещерска Община / 1927г. /.

Адвокати на Пещера са Георги Стайков / 1874-1950/, Григор Чешмеджиев / 1879-1945/, Атанас Мавриди и др.

Спорът се оказва съсипващ за двете общини, особено за Радиловската. През 1904г. от Пещера се командирова гражданинът Афуз М.х.Исмаилов в Цариград, да вземе чрез нашето дипломатическо агентство препис от крепостни актове /хадутнамета/, издадени от Девтерхането в Цариград за границите на горите в нашия район.

Радиловската Община за да оспори решението на съда от 1927 г. упълномощава Андон Караджов от с. Радилово, бивш служител в българското агентство в Цариград и там живущ да намери в турските архиви крепостния акт на радиловската гора.

И единият и другият изпращат препис от крепостни актове за горите на Пещера, Радилово, Нова Махала, Батак и др., но никой съвременник не може да си спомни и не знае кои са упоменатите в документите местности /граници на горите/, като „Отлукчак“, “ Камили тепе“, „Узун улути“ и др.

Радилово е записано със старото му име Воюво или Войново.

Днес този спор може да бъде разбран трудно , тъй като по онова време гората и пашата на добитъка не са просто поминък, а живот за населението.

 

Използвани материали : bg.wikipedia.org : Енциклопедичен речник Пещера – Анастас Пунев