Време за вчерашни работи ! Или как да помогнем днес

Пещера. Всеки човек през своя живот, ще или не започва и прекъсва приятелства. Създава нови. Но иде време, когато се обръща и търси старите. Проверените. Истинските. Късно вечерта получих читателско писмо по темата. Прочетох го с интерес и вълнение. Беше различно от другите- за вируса, несгодите, битовизма… Сега. С ваше позволение ще го публикувам. И с нескрито желание да прочетете написаното до края. Без редакторска намеса за да не изкривявам смисъла и надеждата на подателя на писаното. И с надежда. Заедно да помогнем. Защото тук става дума за приятелството. Такова, каквото всеки един от нас търси в своя живот. И ако някой от четящите се припознае в историята. И ако реши, че има смисъл да дадем път на приятелството. Нека се свърже с мен. Та после да разкажем заедно за емоциите около тази история. И така :

Здравейте! Дали знаете как да намеря приятели от Пещера, с които сме загубили връзка вече много години ?

Казвам се Емилия. От Ямбол. Почти целия ми живот е минал в Драматичен театър Ямбол, Куклен театър и т.н. Преди много години 7 момчета от различни градове на България оставяха у нас цивилните си дрехи, с които излизаха в отпуск от казармата в Ямбол. Беше незабравимо време.

С китарите през града, в парка, пеейки любими песни… Имаше и такава вечер- в един от ресторантите на Ямбол. Гледаме свири някакъв оркестър. Влизаме нашата група, „Ипархо“ се бяхме кръстили . Жоро хваща микрофона, с китарата и пеем “ Барбаяни“, “ “ Защо са ти коси побелели, друже“ и… И целият ресторант танцува и пее с нас…

Търся Георги Иванов Казаков-Жоро от Пещера. Роден е 1960 г. Завършил е средното хореографско училище в София с народни танци. Войник в Ямбол. Женен за Мима -също от Пещера. Бяхме им на сватбата в Пещера. Родителите на Жоро -чичо Иван и леля Денка са работили в обувния завод.  Жоро и Мима трябва да имат син Иван, който трябва да е роден около 1983 година, плюс, минус една. Защото и моята дъщеря е родена 1983. Той играеше в бар“Вариете“ Слънчев бряг, в добрите години, когато имаше програма… Чух, че са се преместили в София. Но може отдавна да са някъде в чужбина…

Приятна вечер, разтъжих се…

Мъдрите са казали – приятелството е нещо, което е типично само за хората. Сигурно можем да преброим истинските си приятели на пръстите на едната си ръка. Ето сега, във времето за вчерашни работи можем да помогнем. А защо не и приятели да станем !?