Студентът по медицина Валентин Георгиев вече е доброволец в Спешно отделение
Пазарджик. 22-годишният Валентин Георгиев е студент по медицина в четвърти курс на Медицинския университет в Пловдив. Той е от доброволците, които решиха да помогнат в тежката ситуация на медиците от болницата. От 10 дни вече работи като болногледач в Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик. Желанието му да помогне има и друга причина. Там работи неговата майка Соня Шопова, която е медицинска сестра. Валентин е наясно съвсем от близо колко им е трудно в момента, след като се разболяха и част от лекарите и медицинските ссетри в отделението.
-Как реши да станеш доброволец в Спешно отделение?
-Наясно съм със ситуацията в Спешно отделение. Няма достатъчно хора, които да работят, останаха единици. Да работи една медицинска сестра на смяна тук – това е непосилно. Идвал съм на стажове и знам колко е работата и каква е. Това отделение обслужва цялата област, не е само Пазарджик.
-Това, че в отделението работи и твоята майка повлия ли ти по някакъв начин да искаш да помогнеш?
-Това е една от главните причини, защото именно от нея чувах какво се случва в отделението. Вижда се, че е непосилно за сам човек, а дори и две медицински сестри са малко, но засега се справяха някак. Затова не се поколебах да помогна. Предвид факта, че обучението ни в момента е онлайн, прецених, че е добре да опитам да ги съчетая, ученето и работата.
-Как съчетаваш лекциите и работата?
-Често работя нощни смени в отделението, а лекциите ми са през деня. Така че нямам проблем. Връщам се от нощната смяна и започвам лекции и упражнения. Издържам на този етап. Смятам, че ще успея да се справя за месец.
-Каква е твоята работа в Спешно отделение?
-Изпълнявам много от нещата, които правят медицинските сестри, защото имам опит от летните стажове и мога да помагам с някои манипулации. Често на смяна сме аз и една медицинска сестра. Налага се да помагам и с компютърната обработка на документите на болните. Разбира се, не мога да върша дейностите на сестрите толкова ефективно като тях, но доколото мога искам да съм им от полза. Работата им не е никак лесна, а те са ключово звено в здравеопазването.
-Това, което видя отвътре уплаши ли те или те амбицира повече да помагаш?
– Според мен място за страх няма, но има нужда от дисциплина. Липсата на всякаква дисциплина извън болницата от хората и пълната безотговорност води, за съжаление до Спешно отделение. Това най-често са безпомощни възрастни хора с тежък задух. Често пациентите идват много късно и са в критично състояние, не могат да дишат, някои от тях умират. Безотговорността на хората води до това. Има нещо, което обществото не осъзнава. И то е колко всъщност техните действия засягат статистиката за заболелите. Моите действия, като това да си сложа маската и да спазвам дистанция и т.н., те всъщност имат огромно влияние. Обаче ние това не го виждаме. Това не е нещо материално, което да видим с очите си. Ефектите са отдалечени във времето и е трудно да се осъзнаят. Необходимо е да се позовем на научните данни, които са категорични – мерките спасяват животи. Повече, отколкото можем да си представим.
-Твоето семейство успя ли да се сблъска лично с вируса?
-Засега успяваме да се предпазим. Всички стриктно спазваме мерките и дотук дават резултат, макар и да сме в болницата. Доскоро ходих и в университета, защото имам клинични упражнения. Провеждат се в различни отделения, но не ковид такива. И все пак, такива болни вече има навсякъде.
-Откакто работиш в Спешно отделение повечето пациенти, които преминават с ковид симптоми ли са?
-Да, не мога да кажа точни проценти, но повечето от половината със сигурност са съмнителни- имат задух, ниско съдържание на кислород в кръвта, което ние установяваме тук. Симптомите са твърде различни и когато видим хора с подобни оплаквания сме наясно, че най-вероятно става въпрос за пневмония, която се уточнява. На този етап грипът не е настъпил още толкова силно, така че повечето пневмонии са вследствие на новия коронавирус.
-Самият ти как би го описал това заболяване, изучавайки като студент всички заболявания?
-За мен Ковид-19 е много разнообразно заболяване, с изключително широка клинична картина. Неслучайно се нарича от някои „големият имитатор“. Виждаме, че причинява всякакви усложнения от страна на сърдечно-съдова система, неврологични, честа е загубата на обоняние, но има и някои по-тежки прояви. Така че може и да се обърка с друго заболяване. Болният може да реши, че е за невролог и дори да си мисли, че има инсулт, а той всъщност има вирусно заболяване. Ковид има много широк спектър от симптоми, прекалено широк и за съжаление все още се набират данни, не се знае много, но с всеки един ден научаваме все повече и повече. Наясно съм, че много от нас ще се докоснат до вируса, но колкото повече успеем да забавим този наплив на хора, за да спасим здравната система, толкова повече научаваме. А колкото повече знаем за вируса, толкова по-силни сме в битката срещу него.
-Смяташ ли,че откриването на ваксина срещу вируса е голяма крачка напред в тази битка, за да се спре развитието на Ковид-19?
-Да, ако всичките проучвания и клинични изпитвания приключат успешно. Ако резултатите са добри и препаратите получат одобрение от съответните компетентни органи смятам, че крачката ще е голяма. Самите проучвания до тук не показват кой знае какви фрапиращи странични ефекти. Повечето са сходни за всички ваксини. Например противогрипната ваксина не е задължителна, а препоръчителна. Поставям я всяка година и скоро не съм боледувал от грип. При нея най-честите странични ефекти са зачервяване, главоболие и т.н. Такива са и при новата ваксина.
-Самият ти би ли се ваксинирал?
– Разбира се. Надявам се да няма недостиг и ваксината да достигне до всеки един желаещ. От изключителна важност е да ваксинираме рисковите групи, което ще намали значително смъртността.
-Защо избра медицината?
– Трудно ми е да посоча една конкретна причина, това ми привлече интереса. Медицината е толкова огромна наука и толкова голямо поле от възможности, че за всеки има по нещо. Има и научна дейност и клинични изпитвания, към които имам афинитет. Практиката също ми дава един нов поглед на нещата. Доста ми допада в момента Спешната медицина. Иначе категоричен избор към каква специализация ще се насоча, след като завърша все още нямам.
-След работата като доброволец в Спешно отделение накъде виждаш пътя си?
-След работата в Спешно отделение пътят ми е директно към изпитната сесия. Предстоят ми четири изпита, а лятото двойно повече. Имам година и половина, докато завърша семестриално. Шести курс е изцяло стаж, след което предстоят държавните изпити. И тогава ще мисля накъде ще продължа. Искам да премина през повече клинични катедри в четвърти и пети курс, за да придобия някаква бегла представа за всяка специалност и да мога да направя своя избор. А след самата сесия, ако все още има нужда от помощ, при възможност отново бих помагал.