Димитър НасковТази вечер проф. Петър Стоянович ще ни запознае с историята на Царска България
Пещера. Тази вечер от 17:30ч., в Художествена галерия „проф. Веселин Стайков“ ще започне срещата на почитателите на историята с проф. д.и.н. Петър Стоянович, известен историк и общественик, който ще представи теми, свързани с книгата „Царска България (1879–1946)“. Входът е свободен. Организатор на проявата е читалище „Развитие“.
Петър Иванов Стоянович е български историк, журналист, ПР и политик
По време на управлението на ОДС (1997 – 2001) е парламентарен секретар и началник на кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова. Заема и висши партийни постове в СДС (2001 – 2003) и в ПП „Движение „Гергьовден“ (2003 – 2010). От 2013 до 2014 г. е министър на културата в правителството на Пламен Орешарски (БСП и ДПС с подкрепата на „Атака“).
Петър Стоянович има онс „доктор на историческите науки“. Доцент е в Института за исторически изследвания на БАН. Защитава професури в Шуменския университет и в БАН.
Петър Стоянович е роден на 25 юни 1967 г. в София, България. Правнук е на Иван Стоянович – Аджелето, националреволюционер, съединист и политик. Внук е на д-р Петър Стоянович, завършил държавни науки в Германия, тютюнев експерт, генерален директор на концерна „Реемсма“ – Хамбург за Югоизточна Европа, съден от Народния съд. Баща му Иван Стоянович (1930 – 1999) е кинокритик, журналист и писател. Майка му Ани Бакалова (1940 – 2016) е известна театрална и филмова актриса. Брат му Димитър Стоянович (р. 1977) е сценарист и журналист.
Завършва 6-о основно училище „Граф Игнатиев“ в София и Немската езикова гимназия „Карл Либкнехт“ в София (днес 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“).
Служи в поделение 28140, Стара Загора – наследник на 8-и артилерийски на Н. В. Цар Фердинанд I Тунджански полк (1986 – 1988). Уволнява се със звание редник.
Доцент (2016 г.) в Института за исторически изследвания към БАН. Хоноруван преподавател в Софийския университет (2017 – 2021).
Редовен преподавател във факултета „Хуманитарни науки“, катедра по журналистика, на Шуменския университет, където през 2018 г. получава професорска титла. Защитава професорска титла и в Българската академия на науките (2022 г.).
Парламентарен секретар на Министерството на външните работи (февруари 1998 – март 2000). Ръководи бюрото на Надежда Михайлова като заместник-председател на Европейската народна партия (1999 – 2003).
Началник на Кабинета на министъра на външните работи Надежда Михайлова (март 2000 – юли 2001). Напуска МВнР с ранг „пълномощен министър“.
Международен секретар и член на Националния съвет на СДС (2001 – 2003), секретар на НИС на СДС (2002 – 2003). Заместник-председател на СДС-София (2002 – 2003). Като ръководител на предизборния щаб на кандидата за кмет на София напуска СДС и всички заемани от него длъжности в партията в знак на протест срещу отношението на партийното ръководство към кандидата Пламен Орешарски и провала на кампанията.
Политически (2003 – 2007) и международен секретар (2005 – 2007) на ПП „Движение „Гергьовден“. Председател на ПП „Движение „Гергьовден“ (април 2007 – септември 2010 г.) Напуска ПП „Движение „Гергьовден“ през април 2011 г.
Член на редакционния екип на списание „Разум“.
След септември 2010 г. е на свободна практика.
Министър на културата, безпартиен, в редовното правителство на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 8 август 2014).
Председател на Българско Царско историческо общество, София (от 2016).
Хердеров стипендиант за история на фондация „Алфред Тьопфер“ – Хамбург, посочен от проф. д-р Милчо Лалков като носител на Хердеровата награда (1995).
Рицар на цивилния кръст за заслуги на Република Малта, 2001.
Велик офицер на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, 2014.
„Свети Александър“ II степен, Голям офицерски кръст със звезда, 2022.
Почетен доктор на Шуменския университет.
