На 24 декември християнският свят празнува Бъдни вечер

Нощта преди раждането на Господ Иисус Христос е тайнствена и свята, по традиция семейството се събира заедно и сяда на трапезата, подредена със скромни и постни ястия. Народните обичаи повеляват броят на гозбите да е нечетен. Бройката им е 7 – колкото са дните на седмицата или 9 – колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят и 12 ястия – колкото са месеците в годината.

Преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва в огнището специално дърво, наречено бъдник.

Дървото е крушово, дъбово или буково. То остава да тлее през цялата нощ и да поддържа огъня жив. В предварително издълбана в дървото дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен, бъдникът се смята за миросан и осветен. Този обичай е останал от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на покойници, зли орисници и вещери. След покръстването, българите запазили този обичай, но палели миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.

Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята, която се поставя в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса.

Сламата напомня за Витлеемските ясли, в които е родила Дева Мария. От сламата, върху която е вечеряло семейството, напролет се сплитат венци и се окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.

На трапезата на Бъдни вечер задължително се поднася пита.

Тя винаги е домашно приготвена, тъй като представлява символично жертвоприношение. В нея се замесва пара и на когото се падне тя, той ще е късметлията през годината.

По време на вечерята, никой не трябва да става от масата.

Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджулите житата и да не обрекат селото или града на глад. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви годината.

Трапезата не се вдига цялата нощ, така че, ако непознат пътник почука на вратата, той също да може да си похапне.

Има поверие, че когато семейството заспи, близките покойници идват да вечерят.