Димитър НасковТоми Каймаканов: Отплащат се усилията, в които влагаш сърце
Христина Симеонова
Снимки: Личен архив на събеседника
Пещера. Историята на Томи Каймаканов е доказателство, че риболовът е едно от онези благословени хобита, чиято реална стойност е много по-голяма от личното удовлетворение, което носят. Риболовът може да е и кауза, и добър пример, и полза за общността, в която живееш. А в случая с Томи – и препитание.
Една сбъдната мечта, превърната в малък семеен бизнес, която го кара да се чувства полезен. От магазинчето на Томи в гр. Пещера може да си набавиш всичко необходимо за любимото хоби: от прясна стръв и захранка, до оборудване и аксесоари за почти видове риболов. А задължителен „бонус“ към покупките са полезната информация за водоемите в региона, сърдечното отношение или просто чаша топло кафе, когато си тръгнал да дириш слуката още преди да е съмнало.
Поради тази причина, без да е някоя от модерните риболовни звезди, които познаваме от социалните мрежи, Томи Каймаканов е добре известен на риболовците в Пещерско, че и отвъд региона. Животът ме засича за първи път с Томи Каймаканов по време на риболовно състезание на Звъничево лейк. Там 14-годишния му син Иван е един от участниците в турнира и прави впечатление с увереното си представяне.
„Набляга на спининга, но се справя отлично и с плувката!“, коментира доволен баща му тогава. Риболовът очевидно заема специално място в тази връзка между баща и син. На следващата ни среща, няколко месеца по-късно, двамата отново са в тандем, а аз с интерес оставям Томи да разказва за онова, в което е явно, че влага цялото си сърце. Неслучайно риболовът е хоби от детските му години.
„Спомням си първата ми риба – едра червеноперка, уловена на яз. „Батак“. – започва разказа си той.
– Тогава, в интерес на истината, не знаех, че е червеноперка, понеже съм бил 7 – 8-годишен. Чак по-късно научих различните видове риба. Но тогава бяхме на училищен лагер в едни общински бунгала. Много исках да хвана риба, а не знаех как. Едни по-големи деца ми показаха как да си направя импровизирана въдица, която всъщност, беше… шише. Бутилка, с навито на нея влакно, кука и гайка за те жест. Завърташ влакното с тежестта във въздуха и замяташ напред. След това чакаш. Първата риба в живота си я засякох, докато придърпвах влакното за проверка и винаги ще я помня. След това започнах да си правя самоделни въдици, впоследствие се сдобих с истински… И така до днес.“
Томи споделя, че и досега обича риболовните му преживявания да са максимално естествени – близо до водата, на палатка, без излишни претенции за лукс. Именно в това е тръпката на риболова. В младежките си години заминава да работи в Северна Италия, където неусетно ми нават 15 години от живота му. Риболовът като хоби го съпътства и тогава.
Най- често лови на езерото Лаго ди Гарда, а сред паметните му италиански излети се нареждат няколко риболова на сом. След завръщането си в България пробва различни професионални поприща, а риболовът си стои като хоби, за което отделя време, когато намери такова. На бял свят се появява първородният му син Иван, а няколко години по-късно със съпругата му посрещат и втория си син.
Някъде там, в съзнанието на Томи постепенно започва да се избистря идеята, че личният му интерес към риболова може да е от полза и за прехраната на семейството, и за въдичарите от града и околностите. „Живеем в такъв регион, че имаме много водоеми, дос тъпни на час и нещо с кола, като се почне от Стара река, язовирите „Батак“, „Малък Беглик“, „Голям Беглик“, „Широка поляна“, „Доспат“, „ Кричим“, „Въча“, „Цанков камък“ и др. Марица също минава през Пловдив и Пазарджик, близо до нас. Много риболовци, не само местни, минават през нашия град на път към различни водоеми“, обяснява ми Томи.
– „С жена ми почнахме да мислим за риболовен магазин след като майчинството ѝ с малкия ни син изтече. Искахме да опитаме заедно нещо наше, вместо да се чудим къде да търси работа тя. За идеята много ни окуражи и нейният баща, който също е запален риболо вец. Така през 2023 г. магазинчето ни отвори врати.“
В града съществува и друг риболовен магазин, с чиито собственик семейство Каймаканови поддържа добри отношения. Предимството на Томи обаче е, че не е наемател. И понеже работи в собствен имот, може да отваря много рано сутринта и да „хваща“ дори най-ранобудните риболовци преди да тръгнат за излет. Затова и хората бързо са го научили. Идват, купуват си каквото им е нужно, разпитват за актуалната информация по водоемите и продължават, доволни от отношението.
Като помощник в магазинчето често се включва и порастващият Иван, който с огромен ентусиазъм обяснява на клиентите всичко, което знае за риболова. От тази есен обаче той ще помага само през уикендите, защото е приет в Националната професионална гимназия по горско стопанство във Велинград. За да е по-близо до училище, през седмицата ще живее с баба си и дядо си в Ракитово. По неподправеният блясък в очите му човек лесно може да се ориентира, че да учи „Горско и ловно стопанство“ за него е сбъдната мечта, или, както сам се изразява, „още отсега имам планове за живота си!“. Разбира се, част от тези планове е и риболовът.
Магазинчето на Томи в Пещера се ползва и като средищна точка от членовете на сдружение „За Стара река“.
С тях Томи Каймаканов е не просто близък приятел, но и съмишленик, през годините многократно са правили заедно почиствания и зарибявания на участъци от реката и други водоеми. Сдружението има заслуга и за въвеждането на режим „Хвани и пусни“ в участъка от Стара река между ВЕЦ Пещера и разклона за Нова махала.
Последната съвместна акция на момчетата от сдружение „За Стара река“ и магазинчето на Томи е от края на август тази година, когато зарибяват реката със солиден брой едри балкански пъстърви. И членовете на сдружението, и Томи Каймаканов споделят общ стремеж – да възпитават отговорно отношение към природата чрез риболова.
И се стараят да въвличат колкото може повече хора в това, особено деца и подрастващи. Една от нещата, с които Томи се гордее, е че успява да предлага на клиентите си жива стръв. И то не каква да е, а такава с документи за произход на рибата. Така, ако на водоема дойдат инспектори от ИАРА на проверка, хората могат да докажат с документи, че това не са неправомерно ловени рибки, а са законно придобити с цел спортен риболов.
За своето прохождане в специфичната търговска практика Томи е получавал съвети от различни хора, но споделя, че особено полезни – и в практически, и в чисто маркетингов план, са му били съветите на велинградчанина Антон Бояджиев. Той също има опит в търговията с риболовни принадлежности, а едновременно с това е активен и с обществената си дейност чрез учреденото от него рибарско сдружение „Нилет“.
Между инициативите, с чието осъществяване Томи Каймаканов се гордее особено много, е организираното от него и съпругата му риболовно състезание за деца, проведено на водоема в с. Капитан Димитриево през 2024 г. Действително, предварителната организация отнела много време – между 3 или 4 месеца, през които той търсел подходящия водоем, свързвал се с различни спонсори и т.н. След като получил разрешение да проведе състезание на водоема в с. Капитан Димитриево, организирал почистване на бреговете му, извозване на отпа дъците и зарибяване специално за събитието.
Самото събитие се превърнало в наистина мащабен празник, защото в него се включили 40 деца на възраст между 7 до 16 години от цялата страна. Даже не успели да запишат всички, заявили участие, защото местата на водоема нямало да стигнат. Независимо, че организацията на подобни събития не е лесна, още отсега Томи Каймаканов търси подходящо място за провеждане на детски турнир и през следващата календарна година. Убеден е, че ползите за децата от подобни мероприятия са огромни.
Смята също, че не бива да се сещаме за най-малките само по време на състезания, а трябва да се стремим да възпитаваме риболовната им култура още от най-ранна възраст. Затова си е създал още една любопитна традиция: да посещава училища в Пещера за Деня на детето и за началото на учебната година и да раздава риболовни подаръци на децата от началните класове.
По думите му, да гледаш как им се радват, е едно от най-затрогващите неща. А още по-мило е чувството, когато дойдат заедно с бащите или дядовците в магазина, за да им купят първата въдичка. „Може да се каже, че при мен хобито срещна бизнеса. Но аз го чувствам и като нещо много повече, защото моето желание е не само да предоставям хубави продукти и услуги, но и да създавам радост, да възпитавам отношение, да давам пример на собствените си синове“, символично обобщава дългия ни разговор Томи Каймаканов.
А все още неизпълнената му мечта, към която той гледа за близкото бъдеще, е да успее да организира риболовни училища за деца. Знае, че няма да е лесно, но хубавите неща изискват усилия. А усилията, в които влагаш сърце, задължително се отплащат.
Източник : / списание ЛОВ И РИБОЛОВ
Материалът е публикуван в брой 9/2025 г. на сп. „Лов и риболов“
