Една къщичка по-малко, но надеждата остава

Пещера. Преди време споделихме с вас топлата история на едно необикновено приятелство. Между човек, деца и птици. Д-р Любомир Киров, с душа не по-малка от сърцето си, реши да дари малко радост както на пернатите обитатели на Централния парк в Пещера, така и на най-малките си съграждани. В свободното си време, със сръчност и сърце, той изработи къщички за птици. Пъстри, красиви, всяка различна. Целта му? Да даде подслон на хвъркатите и повод на децата да се загледат в чудото на природата.

В началото на юли къщичките бяха монтирани лично от д-р Киров на дърветата в парка. Сцена, която усмихна много лица. Тогава лекарят сподели, че няма да спре дотук. Обеща да направи още къщички, които да помогнат на птиците да преживеят зимата по-лесно.

Но днес историята ни е с по-различен тон.

Читател на Peshteraprim ни съобщи за нещо тъжно. Една от къщичките вече я няма. „Най-цветната и красива къщичка вече не е на мястото си“, гласи съобщението. Не се знае кой я е взел. Може би дете, пленено от цветовете, решило да я отнесе в собствения си двор. А може би става дума за нещо друго… Опит да се спре добрата идея, опит да се обезкуражи човекът, който се старае да внесе малко светлина.

Отговор няма.

Но онзи, който го е направил, го знае. И няма да го каже.

Защото такава е истината понякога. Докато един работи за доброто, друг избира да остане в сянка. Мним, но запомнен. От децата, които вече не могат да наблюдават птицата в тази къщичка. Запомнен от самия д-р Киров- човек, който вярва в малките жестове. И, най-важното…Запомнен от онази птица, останала без дом.

Но дори една липсваща къщичка не може да събори цялата идея. Защото тя не живее само на дърветата. Живее в сърцата- на този, който ги направи, и на тези, които ги оцениха.

А на този, който я отнесе: Нека поне знае, че не е взел просто дърво и боя. Взел е част от нечия надежда. И макар да не я върне, може поне да си спомни какво е било мястото ѝ- сред природата, сред смеха на децата, под погледа на човека, който иска да остави света поне малко по-добър.

Историята не свършва тук. Тя ще продължи с още къщички, още усмивки и още хора, които вярват, че всяко малко добро има значение.