Знаеш ли, че днес е Международният ден на щастието и благополучието на цялото човечество?

Инициативата за Деня на щастието е на кралство Бутан, където бутанското национално щастие отразява нивото на благополучие на  страната, а националното благоденствие е по–важно от брутния вътрешен продукт. Тази малка държавица разположена високо в Хималаите, притисната от гигантите Китай и Индия,  е една от най–слабо развитите страни в източното полукълбо, но се е класирала сред челните 20 страни в света  с най–щастливо население.

Кралството си има дори и министър на щастието. Звучи като приказка, нали? Много други страни стават техни последователи. Съгласно резолюция на Общото събрание на ООН от 2012 г. е декларирано, че стремежът към щастие и благополучие е фундаментална цел на човечеството и датата 20 март е обявена за Международен ден на щастието.

Този ден започва леко да се утвърждава като традиция в световен мащаб и събирането на  вечеря с близки и приятели не е рядкост. И обикновено разговорите са за щастието, кое ни прави щастливи, как можем да допринесем по щастливо изживяване на ежедневието. Къде философски, къде шегаджийски, понякога с тъга, дори със сълзи, щастието става основна тема на разговор тази вечер. На някои места по света дори се организират процесии по централните площади в името на този нов празник.

Въпросът щастливи ли сме или не се оказа по–труден и от висша математика. Древногръцките философи наричат щастието най–висше благо. „Да си щастлив значи да си докоснат от Бога“. За всеки щастието е различно понятие, всеки влага свое индивидуално разбиране за него. Може би затова се разминаваме. Или заради това се приближаваме. Не е константна величина. То е вътре в нас и е въпрос на наш личен избор, изживяване и решение. И всичко това колкото и клиширано да звучи, щастието е нашата нагласа към света.

А дали щастието е въпрос единствено на коктейла от хормоните на щастието – разни там серотонини, допамини, окситоцини, норадреналини и т.н. И техния баланс. Дали е въпрос единствено на биохимия? Има таблетки. Ако ги пием ще решим ли въпроса с щастието?

Или ако четем книги за позитивно мислене и поведение?

А дали стремежът към щастие не се превръща в култ?  И „Длъжни ли сме да бъдем щастливи“ както пита френския есеист Паскал Брюкнер.

Празник е. Сам, със семейството, с приятели. Нека празнуваме днес. Двойно.

Самото посрещане на пролетното равноденствие носи щастие, трепет, усмивки. Ще ви чакам на слетобедно кафе. Облечете нещо зелено. Дори и да нямате, една панделка в косите е достатъчна. Нали зеленият цвят е символ на този празник. Ще украся с някои ритуални цветя –дрян, жълт нарцис, минзухари, ириси, здравец. Можем да помълчим малко. Не, не! Няма да медитираме.

Просто тишина.  А може и Beethoven и   Silence. После ще пийнем нещо. Кафе, чай, сок, който сами сме правили. Ще хапнем нещо леко. Привечер ще излезем  някъде сред природата.  Птичките сега са толкова сладкопойни.  Вечерта ще дойдат и останалите. Ще се съберем всичките. Ще запалим камината, зелени свещи, аромат на бор.   Чаша вино. Чаша бренди… Танц… И ще си говорим за щастието. Ще поспорим, ще се скараме, ще се заяждаме, ще се разплачем, ще философстваме, ще се кикотим, ще се смеем… А може в полунощ да излезем навън под звездното небе . Ще ви чакам.

А сега отивам да  посадя едни цветя. Стана ми като ритуал – на всяко пролетно равноденствие – ново цвете, храст, дръвче. Нали животът се възражда.

Автор: Нел

Фейсбук страница: „Кафе в градината“.