Димитър НасковДа си спомним за Камен Зидаров
Тодор Събев Манев (това е истинското име на писателя) е роден на 16.IX.1902 г. в село Драганово, Великотърновско, в бедно селско семейство. Начално и основно образование получава в родното си село, а гимназия завършва във Велико Търново през 1922 г. Първите му литературни прояви са из областта на поезията. Печата стихове още като ученик – през 1918 г. във вестник „Изгрев” (Русе), през 1920 г. в списание „Лебед” (Горна Оряховица), в списание „Голгота” (Стара Загора) и във вестник „Сила” (1930-1931 г.). Работи като книговодител и библиотекар при читалището на Мини Перник (1922-1923 г.). Участва в основаването на първия работнически драматичен театър в Перник.
След тежко заболяване от туберкулоза се завръща в родното си село, където се лекува до 1925 г. и става писар в Драгановската община. От село той редовно сътрудничи със стихове на леви издания – списание „Младеж”, „Бъдеще”, „Звънар”, а от 1924 г. и на списание „Нов път” на Георги Бакалов. От 1926 г. обнародва и във вестник „Ведрина” на Антон Страшимиров. Останал без работа поради левите си убеждения, през 1934 г. Камен Зидаров (литературния му псевдоним му измисля Антон Страшимиров) пристига в София, където освен стихове печата театрални рецензии, статии, публицистика. Активно сътрудничи на вестник „Мисъл и воля”, „Щит”, „Заря”, „Кормило”, „Сеяч”, „Предел”, „Литературен час”, „Народна воля”, „Вестник на жената”, „Звезда”, „Литературен глас”. Постъпва на работа като секретар на строителното дружество „Собственик”, а от 1936 до 9.IX.1944 г. е секретар на професионалната организация на българските градинари. Взема участие в редактирането на литературни листове – за Максим Горки (1936 г.), Александър Сергеевич Пушкин (1937 г.), Тарас Шевченко (1940 г.).
След 9.IX.1944 г. е директор на Военния театър (до 1945 г.), редактор във вестник „Отечествен фронт”(1947 г.), директор при филиала на Народния театър (1948 г.), директор на Народния театър „Иван Вазов” (от 1949 до 1954 г.). От 1956 до 1960 г. е редактор и завеждащ критическия отдел на списание „Септември”. Член на Съюза на българските писатели и негов секретар през 1948 г.
Камен Зидаров е от поколението български писатели, съвременници на три войни и три преврата. Идеите на Октомврийския преврат в Русия го запалват още като гимназист. Проблемите на изкуството за него винаги са свързани тясно с работническо-селските борби. Стихотворното му творчество се отличава с темпераментно гражданско чувство, с романтично светоусещане, със социална заостреност. В поезията му има драматични нюанси и виждания, залог за бъдещото му развитие като драматург. Пълен разцвет на творческите сили у него настъпват след 1944 г., когато поема успешно трудния път на драматичното изкуство.
„Царска милост” е първото и едно от най-значителните драматични произведения на Камен Зидаров. Пиесата е поставена за първи път в Народния театър „Иван Вазов” през 1948-1949 г., играна е в Москва и Прага, а през 1962 г. е екранизирана по сценарии от автора. Изобразява метежния дух на епохата около Първата световна война. Противопоставена е човечността и честността у Ирина Радионова на жестокостта и лицемерието у цар Фердинанд. Зидаров показва тънък усет за постигане на действена характеристика на лицата, умение за поляризация на героите и непримиримост на конфликта, чувство за стремително развиващо се действие, вярно долавяне на революционната атмосфера, майсторски построена развръзка.
С пиесата „Усилни години” (1955 г.) прави опит за овладяване на съвременната тема. Близки по сюжет до „Царска милост” са драмите „За честта на пагона” и „Блокада”, в които са показани непримиримите конфликти от близкото минало на българския народ.
Интересен и особено плодотворен период в творческата биография на Камен Зидаров са 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Писателят овладява в детайли архитектониката на драмата, прониква в тънкостите при изграждане на действието, постига сценичност на образите. Драмата „Безсмъртна песен” или „Иван Шишман”, както я нарича той след преработката й през 1962 г. е историческа драма в стихове, възкресяваща съдбовен момент от историята на България. Тя е своеобразен връх в творчеството на драматурга. В нея авторът стига до дълбоки философски проникновения, които осветляват миналото и носят прозрение за настоящето и бъдещето.
След „Иван Шишман” интересите му се движат предимно в сферата на историческата тема. Върху фона на историческия декор решава важни съвременни нравствени, морални и етически въпроси. Постижение в това отношение са историческите му пиеси „Калоян” и „Боян магесникът”. В тях отново се поставят проблемите за народното щастие, за мира и войната, за силната личност, за любовта и доверието.
Камен Зидаров е автор и на съвременни комедии в стихове – „Диана и героят” (1965 г.), „Плесницата” (1970 г.), „Любовта на Адриана Орлова” (1971 г.). В тях разобличава фалша в някои съвременни семейства. Той воюва за нова нравственост, като разголва носителите на порочния морал. Комедиите му са интересни главно с проблематиката си и с острата си критическа насоченост.
Целокупното творчество на Камен Зидаров създава истински етап в развитието на съвременната българска драматургия. В областта на историческата тема писателят доразвива най-добрите традиции на Добри Войников и Иван Вазов, като прониква в отдалеченото минало с поглед на художник. Очертава се като майстор на значителни конфликти, на ярки трагични съдби, на всеобхватно драматично действие. Автор е и на книга с мемоари – „Звезди от голямата плеяда. Спомени и размисли” (1973 г.)
Камен Зидаров умира на 10.XII.1987 г.
Д-р Александър Тонев
