Печени чушки, ракийка и съседски клюки -есента дойде в Пещера

Пещера. Замирише ли на печени чушки в Пещера, значи есента чука на вратата, или по-точно- на портата към двора. Това твърдят по-старите пещерци, които отдавна са превърнали първите дни на септември в истински гурме и социален фестивал. Без сцена, но с огън, чушкопеци и аромат, който няма нужда от покана.

Съботният пазар отново бе огласен от въпроси от типа „Къде е най-хубавата капия?“ и „Дядо, тия чушки люти ли са?“. Цената тази година- 2.50 лв. за кило, не уплаши никого. Любителите на лютеница, апетитка и „100 чушки – мезе за ракийка“ се въоръжиха с чували, касетки и семейна логистика за целодневно печене.

В дворовете, пред входовете, на тротоара и дори в междублоковите пространства се разпали не просто огън, а истинска социална магия. Чушките цвърчат, димът се вие, а разговорите се леят- от „Марийке, пак ли си сама?“ до „С тия цени на дървата ще палим Фейсбук с коментари“. Следва задължителният блок „еврото, инфлацията и как баба навремето правеше 50 буркана само с една престилка чушки“.

Темата за печенето си е цяла наука. С дръжки или без? На тенекия или в чушкопек? Някои дори имат тайни ритуали с „обръщане на първата чушка за късмет“. А споровете за това дали зимнината се пази във фризера или в буркани с винт са достойни за парламентарен дебат. Капачките също са на почит-от винтови до онези, които изискват магически сили и три молитви, за да се затворят правилно.

Но едно е ясно- когато бурканите са пълни, а чушкопекът вече леко опушен и уморен, започва втората част от есенната програма: „Скара & компания“. Печена царевица, биричка, музика от някой съседски радиоапарат и, разбира се, дегустация на новата лютеница. С филия хляб, овче сиренце и одобрителни възгласи: „Е, тази година надминахме себе си!“

Децата тичат с почернели бузки от печената на жар царевица, кучетата дебнат паднала наденичка, а мъжете гледат гордо заредените буркани- все едно са събрали медали за заслуги към кухнята. А майките и бабите си знаят… домашната зимнина е не само вкусна, но и пълна с любов, история и аромат на дом.

И така, драги пещерци-нека огънят гори, чушките да цвърчат, а зимата да чака. Ние сме подготвени.