Димитър НасковПоследен поклон пред София Неспач- героинята на Радилово
Радилово. На 22 август, в един тъжен, но достоен ден, село Радилово се поклони пред светлата памет на млада жена, чието име десетилетия бе потънало в мълчание, но чието дело остава завинаги вплетено в историята на това родолюбиво българско селище. След откриването на човешки останки при строителни дейности в задната част на Музея в Радилово, историческата памет и моралният дълг изведоха местната общност към едно дълбоко човешко и духовно възкресение.
Първа за находката и нейното вероятно значение алармира Марена Вачкова – секретар на читалище „Зора“ и дългогодишен пазител на историческото наследство на Радилово. Познаваща в детайли историята на болницата на Лейди Емили Ан Странгфорд, която е действала в селото след Априлското въстание от 1876 г., Вачкова не се поколебава да уведоми кмета на селото, Димитър Данчев. Той от своя страна се обръща към Петър Караджов – бивш кмет и местен краевед, с когото провеждат задълбочен разговор, обхващащ както историческите сведения, така и моралното значение на откритието.
Тримата- Вачкова, Данчев и Караджов вземат единодушно решение: тленните останки, за които се предполага, че принадлежат на медицинската сестра София Неспач, да бъдат погребани с почести в двора на музея, на мястото, където някога се е намирала болницата на лейди Странгфорд.
В деня на поклонението, тъжен камбанен звън разнесе звуци на скръб и почит из селото. В музейния двор се стекоха жители на Радилово. Млади и стари, водени не от сензация, а от искрено преклонение пред саможертвата и хуманизма, те запалиха молитвено свещ, озаряваща лицата с топлина и мълчаливо признание.
Опелото бе извършено от отец Борис Манов – свещенослужител в храма „Св. Теодор Тирон“, пазител на местната духовна традиция. Именно в този храм отец Васил с десетилетия съхранявава автентичната надгробна плоча на хърватката – свидетелство за нейната смърт и почитта, отдавана ѝ още тогава. Плочата е предадена от отец Борис на Музея, за да бъде част от постоянната експозиция и да напомня на поколенията за достойната ѝ смърт.
Със свещенодействия, четене на псалми, евангелски текстове, кадене и песнопения бе положено дървеното ковчеже с останките в определено място в музейния двор. Молитвите за упокой звучаха не само като думи на траур, но и като благодарност към една млада жена, която в най-тежко за България време отдава живота си в служба на страдащите.
В емоционално слово, Марена Вачкова припомни тежките дни след Априлското въстание, когато селища като Радилово, Панагюрище и Брацигово се изправят пред жестока реалност – глад, болести и опожарени домове. „За София Неспач знаем малко“, каза тя, „но е сигурно, че тази 19-годишна хърватка, медицинска сестра и доброволка в болницата на лейди Странгфорд, се е грижила за болните без страх и без нужда от преводач, защото е от славянски произход. На 17 март 1877 година, след като се разболява от тиф треска, тя умира в това село – далеч от родината си, но сред свои по дух.“
София е единственият член на екипа от шестте болници в Пазарджишка област, който намира вечен покой в България. Това я прави не само символ на саможертва, но и на дълбока, неподправена човечност, издигната над национални, езикови и религиозни различия.
Отец Борис завърши службата с думи, които отекнаха дълбоко в сърцата на присъстващите: „За своите 19 години, София Неспач отдава сърцето и живота си в помощ на своите ближни християни и опазване на вечната идея за свободата и любовта между хората. Нека не забравяме този пример на саможертва, да я споменаваме в своите молитви. И да пазим имената на такива свидни хора, помагали без страх и опасение. Бог да я прости!“
С този акт на признателност и вяра, Радилово погреба не просто едно тяло- то възкреси паметта за една героиня, дарила живот в името на човечността. В тези времена на забързана забрава, поклонението пред София Неспач е живо доказателство, че историята не забравя онези, които са живели не за себе си, а за другите.
