21 юни е Ден на лятното слънцестоене

На 21 юни слънцето достига зенита си над Северното полукълбо, превръщайки деня в най-дългия за годината. Това е лятното слънцестоене – астрономическо събитие, бележещо началото на лятото, но и отправна точка към древни традиции, прецизна наука и вечния кръговрат на природата.
Скандинавските народи имат много тачен празник в този ден. Нощта на лятното слънце (Midsummer Eve) е със значение в днешни времена подобно на Коледа и се отбелязва повсеместно с големи празненства във всички Скандинавски държави. През деня жените се окичват с венци от цветя и танцуват около т. нар. Майско дърво (Maypole). Вечерта се палят огньове, които да пречистят хората, има традиционна храна, музика, танци.
В Испания се празнуваДенят на Сан Хуан. Отново се палят огньове, които се и прескачат. Има фойерверки и всенародно веселие.
В келтската традиция се чества денят на Св. Джон (St. John Day). Подобно на Нощта на лятното слънце и тогава се палят огньове за пречистване и обновление. Много популярна е сбирката на Стоунхендж. Според последните изследвания този паметник представлява гигантски слънчев часовник и е строено с тази цел – да бъде място именно на култа към Слънцето. И днес там се събират хора от цял свят да изпратят Слънцето в апогея му и да отправят молитвите си. От хипари до съвременни друиди (келтски жреци) – всички, които вярват в енергията на най- дългото лятно слънце се стичат на Стоунхендж.
На Изток също се празнува Лятното слънцестоене – приема се за празник на Ян енергията – мъжкото начало в света. В Китай се палят огньове и към предците се отправят молитви за закрила. От този ден обаче Ян намалява и се трансформира в Ин, която има своя апогей през зимното слънцестоене. В китайската традиция се слага акцент именно на трансформациите на енергиите.
У нас, край Старосел, в древно тракийско култово селище, се извършват ритуали в честа на Майката Земя и нейния син – Богът Слънце. Освещава се храна, течности като вино, мед, зехтин и се отправят молитви за закрила и здраве.