Да си спомним за Людмила Чешмеджиева

Людмила Чешмеджиева е българска оперетна певица и филмова актриса.

Родена е на 12 юни, през 1941 г. в село Марино, тогава село отделно от Димитровград, Димитровградско, но се мести да живее в Перник когато е на 2 години.

Докато е в гимназията, пее в хора на училището, играе балет и художествена гимнастика и изучава художествено слово. Кандидатства в Музикалната академия в София и е приета на първо място.

Завършва пеене при Христо Бръмбаров през 1962 г. и две години след това майсторски клас (1962-1964). По това време Светозар Донев я кани да участва в Музикалния театър в оперетата „Момичето, което обичах“. Там тя става артист-солист през 1963 г.

Участвала е и в много други постановки, като „Царицата на Чардаша“ и „Хелоу, Доли“. Като студентка се снима и в първия си филм „А бяхме млади“. Продължава да се снима в киното във филми като „Крадецът на праскови“ (1964), „Деца играят вън“ (1973), „Асистентът“ (2002) и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008).

През 1991 г. става директор на Музикалния театър.

Чешмеджиева озвучава на български актрисата Анджела Лансбъри в ролите ѝ на Г-жа Потс в „Красавицата и звярът“ и жената с балоните в „Мери Попинз се завръща“.

Носителка е на престижни награди:

• Заслужил артист (1974).
• Народен артист (1985).
• „I награда“ „за женска роля“ за ролята на (Цвета) от филма „А бяхме млади“ на I ФБФ (Варна, 1961).
• Наградата „Златна лира“ на СМТД (1987).