Да си спомним за Невена Коканова

Родена е на 12 декември 1938 година в Дупница. Майка ѝ е от австрийска аристократична фамилия Фон Хелденберг, а баща ѝ е офицер от царската армия, служещ в българския корпус в Македония, малко след идването на новата власт през 1947 година е арестуван и пратен като политически затворник в Белене.

Образование – актьор по член 54.

Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години през 1957 г. в Ямболския драматичен театър, без да има специално образование. Следват Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово, Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1961-).

Невена Коканова изиграва над 50 роли, с които пресъздава едни от най-запомнящите се женски образи в българското кино от самото му създаване до края на XX век. Снима се за пръв път в ролята на Ема във филма „Години за любов“ (1957) на режисьора Янко Янков. Изпълнява ролята на Ирина от екранизацията на романа „Тютюн“ (1962) (реж. Никола Корабов), България/СССР, Жана от „Инспекторът и нощта“ (1963) (реж. Рангел Вълчанов), Лиза от „Крадецът на праскови“ (1964) (реж. Въло Радев), Ана от „Карамбол“ (1966) (реж. Любомир Шарланджиев), Неда от „Отклонение“ (1967) (реж. Гриша Островски), Герда от „С дъх на бадеми“ (1967) (реж. Любомир Шарланджиев), Тинка от „Момчето си отива“ (1972) (реж. Людмил Кирков), учителката в „Най-добрия човек, когото познавам“ (1973), голямата етърва в „Дами канят“ (1980), Боряна в „Опасен чар“ (1984) и много други.

През 1969 г. се снима във филма на голямата италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани „Галилео Галилей“.

Блага Димитрова написва „Отклонение“ специално за нея.

Неин съпруг е известният български режисьор Любомир Шарланджиев. Нейният брат Димитър Коканов също е актьор.

Коканова умира от рак на 3 юни през 2000 г., на 61 години.

Нейното погребение се превърна в апотеоз на непобедимия съзидателен дух, в искрена признателност на нейните колеги и приятели, в спектакъл от най-висока класа, с който Невена Коканова сякаш ни повеляваше от отвъдното да я помним, но и да бъдем по-добри, по-внимателни и по-сговорчиви помежду си.

• Заслужил артист (1967).
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1969).
• Награда за най-добра женска роля за (Ирина) във филма „Тютюн“.
• Награда за най-добра женска роля за (Неда) във филма „Отклонение“.
• Награда за най-добра женска роля за (Лиза) във филма „Крадецът на праскови“.
• Награда за най-добра женска роля за (Герда) във филма „С дъх на бадеми“.
• Наградата за женска роля за (Тинчето) във филма „Момчето си отива“ на ФБФ (Варна, 1972).
• Награда за най-добра женска роля за (учителката Николина Бонева) във филма „Най-добрият човек, когото познавам“ на ФБИФ (Варна, 1973).
• Народен артист (1974).
• Специална награда за филма „Циклопът“ на ФБИФ (Варна, 1976).
• Награда за филма „Не си отивай!“ на ФБИФ (Варна, 1976).
• Голямата награда „Златна камера“ на Съюза на българските филмови дейци „за значителен принос в българското кино“ (1976).
• Димитровска награда „за главна женска роля“ на (жената на Бакърджиев) във филма „Спасението“.
• „Награда за цялостно творчество и изключителен принос в българската филмова култура“ на Съюза на българските филмови дейци по случай 100-годишнината (1995).
• Награда за цялостно творчество от Съюза на българските филмови дейци ((1998 – 1999).
• През 1999 г. е удостоена с орден „Стара планина“ – I степен.

• В нейна памет Министерство на културата и „Бояна Филм“ учредяват филмова награда, т. нар. „Награда на името на Невена Коканова“ за обещаващ филмов дебют на актриса.
• В Ямбол има Театрални празници и Драматичен театър „Невена Коканова“. На нейното име е наречен и театърът в Дупница.
• В село Иглика, читалището, наречено на Невена Коканова, през 2023 година възвръща традицията да се събират на среща в памет на актрисата хората от селото и нейни приятели.
• На Невена Коканова е наречена улица в кварталите „Драгалевци“ и „Национален киноцентър“ в София.