Димитър НасковДа си спомним за генерал Атанас Семерджиев
Атанас Георгиев Семерджиев е висш офицер (генерал-полковник) и политик.
Участва в партизанското движение в България по време на Втората световна война (1942 – 1944), става командир на партизанската бригада „Чепинец“, участва във войната срещу Нацистка Германия.
Той е най-дългогодишният началник на Генералния щаб на БНА (1962 – 1989), първи заместник-министър на народната отбрана (1966 – 1989), член на ЦК на БКП (1962 – 1990) и на ВС на БСП (1990 – 1992). Министър на вътрешните работи (1989 – 1990), отговорен за унищожаване на досиетата на агентурния апарат на Държавна сигурност. Първият и единствен вицепрезидент на България (1990 – 1992), избран не на избори, а непряко, от Народното събрание. Народен представител в VII ВНС и V – IX НС. Автор е на мемоарни книги и военно-теоретични трудове.
Атанас Семерджиев е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, днес квартал на Велинград.
Учи в Пазарджишката гимназия, където е активен член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1939 г.
Задържан е от полицията през октомври 1941 г. с група другари, но не е правил показания. Излиза в нелегалност от 16 декември 1941 г. и от април 1942 г. е партизанин в Родопския партизански отряд „Антон Иванов“. От 1943 г. е член на БРП (т.с.) и командир на чета „Братя Кръстини“, която прераства в партизанска бригада „Чепинец“. След това е командир на бригадата.
През 1944 г. участва във Втората световна война срещу Нацистка Германия, като помощник-командир на дружина в 27-и пехотен полк (от септември до декември 1944 г.). След това довършва образованието си, завършва военно-съкратен курс на НВУ „В. Левски“ (януари-септември 1946). Получава гимназиална диплома в Пазарджик и отново постъпва на служба в Българската армия.
От 1 януари до 1 октомври 1946 г. е член на ОК на БРП (к.) и член на ОК на РМС. Между ноември 1946 и януари 1948 г. е командир на дружина в Разузнавателното управление на Министерството на отбраната. До 1 януари 1948 г. работи като помощник-началник на секция в Разузнавателния отдел при Генералния щаб.
От 1 януари 1948 до 6 декември 1950 г. завършва в СССР престижната руска Военна академия „М. Фрунзе“, а през 1958 – 1960 г. – генералщабната академия „Климент Ворошилов“. От декември 1950 до юни 1951 г. е командир на бригада в Разузнавателното управление. От юни 1951 г. е назначен за заместник-началник на Оперативното управление по оперативна подготовка и контрол и началник на отдел „Информация“ (6 отдел) на Разузнавателното управление.
Остава на тази позиция до ноември 1952 г., когато е назначен за заместник-началник на Оперативното управление Генералния щаб по оперативна подготовка и контрол. От 1953 до 1960 г. е началник на Оперативното управление на Генералния щаб. Между 1960 и 1962 г. е началник-щаб на Втора армия в Пловдив. След 1962 г. е началник на генералния щаб в продължение на 27 г.
От 5 ноември 1962 г. генерал-лейтенат Семерджиев е кандидат-член на ЦК на БКП и първи заместник-министър на народната отбрана. След 19 ноември 1966 г. е пълноправен член на ЦК.
След падането на комунистическите режими и смяната на политическата система през есента на 1989 г. в страните от т.нар. Източен блок настъпват някои промени в номенклатурните структури, установени дотогава от съществуващата репресивна власт. В България тези събития се свързват с датата 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков е освободен от длъжността генерален секретар в партията (фактически държавен глава на страната).
На 27 декември 1989 г. ген. Атанас Семерджиев е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов (юни 1986 – февруари 1990). От 29 януари 1990 г., със строго секретна от особена важност докладна записка, ген. Атанас Семерджиев разпорежда прочистване на досиетата на агентурния апарат на Държавна сигурност (ДС). Няколко години по-късно срещу генерал Семерджиев е заведено дело във връзка с тази негова заповед, издадена в качеството му на министър на вътрешните работи на България.
Атанас Семерджиев заема отново поста министър на вътрешните работи и при следващото правителство – първото правителство на Андрей Луканов (8 февруари 1990 – 2 август 1990). След преименуването на БКП остава член на Висшия съвет на БСП.
През август 1990 г. след оставката на Петър Младенов, в резултат на компромисно политическо споразумение между управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за вицепрезидент, като президент става Желю Желев – лидерът на опозиционния Съюз на демократичните сили. Уволнява се от Българската армия със звание генерал-полковник.
Атанас Семерджиев има един брат и две сестри. Rма двама синове – Цветан и Емил. И двамата са научни работници в областта на комуникационната и информационна техника.
След пенсионирането си Атанас Семерджиев живее сам в четиристайния си апартамент в центъра на София. През 2001 г. екип на клиниката на д-р Чирков му присажда изкуствена аортна клапа на сърцето. Доживява 90-годишния си юбилей, но го посреща в много тежко здравословно състояние, прикован на легло във военния санаториум в родния си Велинград.
Преди това е настаняван в различни болнични заведения във Варна и Банкя. През последните няколко години от живота си не може да съществува без чужда помощ. Придвижва се трудно до леглото с проходилка, храни го помощник. За насъщните му нужди се грижи единствено придружител.
Почива на 8 май 2015 г. в София.
