Ден на народните будители

Денят на народните будители е български официален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери – първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време. Празнува се официално от 1922 г., с прекъсване в периода 1945 – 1992 г.

Отдаването на почит към будителите датира още от времето, в което са живели или когато са получили признание. Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националното осъзнаване, борбите за самостоятелно църковно и културно развитие и освободително движение по българските земи. Във вече освободена България народът, току-що отхвърлил османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери и изпитва нужда от някакво по-значително отбелязване на техните заслуги.

В това време много често явление е назоваването на имената на народните будители на улици, читалища и училища. Специален ден за тяхното честване, първо неофициално (Пловдив, 1909 г.), впоследствие и с правителствен указ, и с конкретен закон става датата 1 ноември (стар стил: 19 октомври).

През 1922 г. Стоян Омарчевски — министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, давайки път на инициатива от по-ранни години на група интелектуалци (Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Филип Манолов, Христо Цанков-Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина) внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември като Ден на българските народни будители.

Министерството на народното просвещение излиза с окръжно № 17743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година XIX народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка.

На 3 февруари 1923 г. цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители

Впоследствие празникът се отбелязва редовно до средата на 40-те години на ХХ век.

През 1945 г. честването на празника е отменено от наскоро дошлото на власт правителство на Отечествения фронт, дало началото на местния комунистически режим, като част от характерната за този период обстановка на пропаганда и цензура.

Като основен заместител на Деня на будителите идва имащият и свои и предходни и съвременни значение и история Ден на Кирил и Методий (преобразуван в Ден на българската и славянската писменост и култура). Въпреки официалната отмяна, традицията на честване на народните будители продължава да се поддържа.

Празникът е възстановен на 1 ноември 1990, когато по съвместна инициатива на „Мати Болгария“, Петър Константинов и Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) се организира факелно шествие, което преминава през центъра на София.

Със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от XXXVI народно събрание на 28 октомври 1992 г., празникът се възобновява официално по идея на професор Петър Константинов — председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. Датата 1 ноември отново е обявена за Ден на народните будители и става неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.