Да си спомним за Богдана Сиракова

(две години без Богдана Сиракова)

От две години насам всеки следващ август за мен ще бъде една тежка, но пък нуждаеща се от разказване история. Има такива. Стоят в душата ти дълго време неразказани не защото са маловажни, а защото когато ги споделяш хем любов обгръща сърцето ти, хем и болка, която си мислил, че си дресирал да не се показва, но тя все е там на старатото си място.

Във всяка история има герои. Че то история без герои може ли! Понякога техният брой е голям, друг път по-скромен, но винаги има водеща фигура. Може да е в сянка, може да е в центъра на сцената, но присъства по осезаем начин. А има личности, които могат да бъдат от двете страни, защото са многолики, многопластови, талантливи и умеят да играят върху всякакво поле. Но най-важното – остават обичани и запомнени за цял живот.

Моята неразказана история ще бъде за един такъв човек. Незабравимият главен библиотекар при НЧ „Развитие – 1873“ гр. Пещера Богдана Сиракова. Човекът, който лекуваше душите на пещерци с книги. Човекът, който ме превърна в творец. Съвременният будител, който надскочи условностите на малкия град и показа на света колко млади и пишещи хора има в Пещера.

От къде започва моята история с Богдана или по-скоро нашият път? От библиотеката, разбира се! Тя имаше нюх да разпознава кой обича книгата истински от сърце и все намираше интересни начини да въвлича хората, особено децата, в живота на читалището. Богдана обожаваше комуникацията и умееше да достигне до всеки със силата на думите си. Лесно правеше така, че да не можеш да й откажеш да я подкрепиш в някое начинание. Така с времето тя създаде около себе си верни доброволци, сред които беше и моя милост.

Нямаше човек в град Пещера, който да не познаваше Богдана Сиракова. Тя знаеше как да увлече в света на книгите всеки, който прекрачи прага на библиотеката. Какво ли не правеше тя за нас, децата на библиотеката, както обичаше да ни нарича с любов. Спасявахме стари и уж за невъораженото око вече непотребни книги. Участвахме в междуучилищни литературни състезания и за да спечелиш в тях, трябваше да си чел не само задължителната в училище литература, но и доста допълнителни неща. Включваше ни задължително в ежегодния Маратон на четенето. Но най-ценното бе, че създаваше между нас приятелства и с времето ни направи партньори в нейните креативни идеи. Направи така, че в кръвта ни да потече страстта по четенето. Тя усети, че спечели ли децата на Пещера, тук любовта към книгата никога няма да загине, защото тя ще се пренесе в домовете на децата сред техните родители, братя и сестри, баби и дядовци, приятели и съученици.

Тя ни показваше как се организира среща с автор. Не се ограничаваше просто да ни покани като гости, а ни включваше в целия процес – сценарий, подбор на място, аранжировка, избиране на медиатор на срещата. Всеки път беше разнообразно, защото всеки автор имаше своя специфика и така всяка среща бе вълнуваща и автентична. Богдана активно съдействаше в подготовката на дебютните книги и представяния на младите пещерски автори с безценни съвети и богати дейности, за да може публиката да бъде изненадана и да се събуди интереса й към нас, а ние да останем запомнени. Тя успя да превърне всеки от доброволците си в творци. И сега чрез нас нейното дело продължава да живее, както и паметта за Богдана.

Чрез нея нашата библиотека се превърна в жив организъм. В място, където млади и стари се докосваха до церителните възможности на книгата. Богдана започна т.нар. библиотерапия. Показа, че стойността на книгата не е само в знанията, които ти дава, но и във възможността й да лекува и възстановява душата на читателя. Но също така ни показа, че писането е не по-малко лечебно от четенето.

Богдана надскочи условностите на малкия град. Тя беше визионер. Когато една цел биваше постигната, винаги се отправяше към следащата, която бе по-предизвикателна и от предишната. Така ни научи и ние да не се отказваме, защото не е тайна, че да бъдеш творец в България е цяло изпитание. Но ти си решил да бъдеш такъв, защото знаеш, че в словото има съзидателна сила и то живее дълго след своя автор. То наистина създава реалности и наша отговорност е те да бъдат за пример.

Но каква е моята неразказана история с Богдана? Тя даде кураж на едно тихо и неуверено в себе си дете да придобие глас чрез силата на написаното. Тя съзря в мен твореца, когато все още аз не го бях видяла. Научи ме да бъда уверена пред публика, защото знаеше, че когато основата на душата ти е подкрепяна от книгата, ти си светлина за света със своята образованост. Всичките й съвети бяха давани с много обич. Самата тя не остави след себе си свои деца, но аз мога да кажа гордо, че се чувствам нейна духовна дъщеря, защото грижата и обичта, които е раздавала към мен, ми дадоха пример как и аз да ги раздавам на младите пишещи хора.

И сега, от дистанцията на времето, когато съм преподавател, се радвам, че помагам на онези от моите ученици с талант в литературата да пишат и изразяват творческия си дух. Правя го с онази грижа, която ми показа Богдана. И когато виждам техните успехи, дълбините на сърцето ми греят, защото зная, че поне един лъч в душата на дететето-творец се пада на мен. А времето вярвам ще ми покаже как днешните деца, ще се превърнат в будителите утре, за да пречупват условностите, както Богдана Сиракова ни показваше, че можем да го правим – винаги с любов към книгата.