Неразказани истории
(две години без Богдана Сиракова)
От две години насам всеки следващ август за мен ще бъде една тежка, но пък нуждаеща се от разказване история. Има такива. Стоят в душата ти дълго време неразказани не защото са маловажни, а защото когато ги споделяш хем любов обгръща сърцето ти, хем и болка, която си мислил, че си дресирал да не се показва, но тя все е там на старатото си място.
Във всяка история има герои. Че то история без герои може ли! Понякога техният брой е голям, друг път по-скромен, но винаги има водеща фигура. Може да е в сянка, може да е в центъра на сцената, но присъства по осезаем начин. А има личности, които могат да бъдат от двете страни, защото са многолики, многопластови, талантливи и умеят да играят върху всякакво поле. Но най-важното – остават обичани и запомнени за цял живот.
Моята неразказана история ще бъде за един такъв човек. Незабравимият главен библиотекар при НЧ „Развитие – 1873“ гр. Пещера Богдана Сиракова. Човекът, който лекуваше душите на пещерци с книги. Човекът, който ме превърна в творец. Съвременният будител, който надскочи условностите на малкия град и показа на света колко млади и пишещи хора има в Пещера.
От къде започва моята история с Богдана или по-скоро нашият път? От библиотеката, разбира се! Тя имаше нюх да разпознава кой обича книгата истински от сърце и все намираше интересни начини да въвлича хората, особено децата, в живота на читалището. Богдана обожаваше комуникацията и умееше да достигне до всеки със силата на думите си. Лесно правеше така, че да не можеш да й откажеш да я подкрепиш в някое начинание. Така с времето тя създаде около себе си верни доброволци, сред които беше и моя милост.
Нямаше човек в град Пещера, който да не познаваше Богдана Сиракова. Тя знаеше как да увлече в света на книгите всеки, който прекрачи прага на библиотеката. Какво ли не правеше тя за нас, децата на библиотеката, както обичаше да ни нарича с любов. Спасявахме стари и уж за невъораженото око вече непотребни книги. Участвахме в междуучилищни литературни състезания и за да спечелиш в тях, трябваше да си чел не само задължителната в училище литература, но и доста допълнителни неща. Включваше ни задължително в ежегодния Маратон на четенето. Но най-ценното бе, че създаваше между нас приятелства и с времето ни направи партньори в нейните креативни идеи. Направи така, че в кръвта ни да потече страстта по четенето. Тя усети, че спечели ли децата на Пещера, тук любовта към книгата никога няма да загине, защото тя ще се пренесе в домовете на децата сред техните родители, братя и сестри, баби и дядовци, приятели и съученици.
Тя ни показваше как се организира среща с автор. Не се ограничаваше просто да ни покани като гости, а ни включваше в целия процес – сценарий, подбор на място, аранжировка, избиране на медиатор на срещата. Всеки път беше разнообразно, защото всеки автор имаше своя специфика и така всяка среща бе вълнуваща и автентична. Богдана активно съдействаше в подготовката на дебютните книги и представяния на младите пещерски автори с безценни съвети и богати дейности, за да може публиката да бъде изненадана и да се събуди интереса й към нас, а ние да останем запомнени. Тя успя да превърне всеки от доброволците си в творци. И сега чрез нас нейното дело продължава да живее, както и паметта за Богдана.
Чрез нея нашата библиотека се превърна в жив организъм. В място, където млади и стари се докосваха до церителните възможности на книгата. Богдана започна т.нар. библиотерапия. Показа, че стойността на книгата не е само в знанията, които ти дава, но и във възможността й да лекува и възстановява душата на читателя. Но също така ни показа, че писането е не по-малко лечебно от четенето.
Богдана надскочи условностите на малкия град. Тя беше визионер. Когато една цел биваше постигната, винаги се отправяше към следащата, която бе по-предизвикателна и от предишната. Така ни научи и ние да не се отказваме, защото не е тайна, че да бъдеш творец в България е цяло изпитание. Но ти си решил да бъдеш такъв, защото знаеш, че в словото има съзидателна сила и то живее дълго след своя автор. То наистина създава реалности и наша отговорност е те да бъдат за пример.
Но каква е моята неразказана история с Богдана? Тя даде кураж на едно тихо и неуверено в себе си дете да придобие глас чрез силата на написаното. Тя съзря в мен твореца, когато все още аз не го бях видяла. Научи ме да бъда уверена пред публика, защото знаеше, че когато основата на душата ти е подкрепяна от книгата, ти си светлина за света със своята образованост. Всичките й съвети бяха давани с много обич. Самата тя не остави след себе си свои деца, но аз мога да кажа гордо, че се чувствам нейна духовна дъщеря, защото грижата и обичта, които е раздавала към мен, ми дадоха пример как и аз да ги раздавам на младите пишещи хора.
И сега, от дистанцията на времето, когато съм преподавател, се радвам, че помагам на онези от моите ученици с талант в литературата да пишат и изразяват творческия си дух. Правя го с онази грижа, която ми показа Богдана. И когато виждам техните успехи, дълбините на сърцето ми греят, защото зная, че поне един лъч в душата на дететето-творец се пада на мен. А времето вярвам ще ми покаже как днешните деца, ще се превърнат в будителите утре, за да пречупват условностите, както Богдана Сиракова ни показваше, че можем да го правим – винаги с любов към книгата.