Навършват се 60 години от началото на провеждането на събора на  „Дългата поляна“ в курортното селище Св. Константин

Пещера.  През 2024 година се навършват 60 години от началото на провеждането на събора на  „Дългата поляна“ в курортното селище Св. Константин над гр. Пещера.

Малко история.

За преднамерените читатели написаното в този материал не ще намери одобрение, но фактите са истински и истината не може да се скрие или отрече и те остават и ще останат докато свят светува.

През 1964 г. като юбилейна, когато се навършваха 20 години от 9 септември 1944 година беше наситена с много инициативи и масови мероприятия, които се провеждаха в града и общината. На тях се отчитаха постиженията в цялостния стопански и обществен живот, особено в града.

До 1945 г. в града работеха три големи гатера – Гирчовия, Коматевия и Военния, който беше построен след настаняването на руски войници в пещерската казарма и половината сграда на гимназията до изкопа, предвиден за построяването на климатична гимназия, който дълги години се беше превърнал в голям гьол, по който момчетата на саморъчно направени салове се опитваха да се упражняват в гребане. Работеше и Тютюневата фабрика „Родопи“, Горското стопанство, Кьосеивановата воденица, няколко дърводелски и занаятчийски работилници.

Подем в развитието на града започна с началото на изграждането на Баташката водно електрическа каскада, когато се построи за техните административни нужди сегашната сграда на Общината и редица предприятия, свързани със строителството й като Централната ремонтна база, цехове и складове на гарата и т. н. По същото време заработи Килимарският цех, където препитание намериха много жени. През 1956 г. Промкомбинат „Чико“ в града преотстъпи сградата, предвидена да събере всички занаятчийски работилници на едно място,за откриване на Завода за микробиални препарати за нуждите на животновъдството, за  който се бореха двадесетина града в страната.  С парите получени от тази сграда, благодарение на предприемчивостта на Председателя на Промкомбината Кирил Симеонов веднага започна строителството на нова сграда в съседство, която по – късно пък беше преотстъпена за превръщането й в Обувен завод.

През 1964 година предстоеше откриването на Големия и модерен дървопреработвателен завод „Антон Иванов“ и Обувния завод „Васил Мулетаров“, където при довършителните работи, основно по оформянето на терена около тях, през лятото работеха и две средношколски бригади.

Всичко това бяха постижения, с които градът можеше да се гордее.

Наред с това се провеждаха събрания по квартали и селища за отчитане постиженията през последните двадесет години, възстановяване на паметните знаци на загиналите партизани и ятаци в околностите на града и масови политически мероприятия като походи до лобните места на загиналите през периода на антифашистката борба, и по стъпките на партизанския отряд „Антон Иванов“. Незабравим ще остане походът до с. Фотиново до лобното място на Първия партизанин в Родопите Петър Велев от Пещера с тържествена заря – проверка, проведена през месец февруари, за което фотинци казваха, че никога в селото им не е провеждано такова масово и хубаво мероприятие. Цялото село се събра на площада, а  след това се отзова да приюти  в домовете си  сто и осемдесетте участници в похода от Пещера. Същото се повтори и през месец май с провеждане на масовия поход по стъпките на Антонивановци до партизанския лагер „Техеран“ над ВЕЦ „Батак“.

Един ден през лятото на 1964 година моят сътрудник Ламбри Аврамов, който беше заклет турист, каквито в Пещера бяха повечето младежи ми каза:

• Коста, защо не вземем да организираме един масов излед  – събор на „Св. Константин?“

Веднага се заехме с идеята, но понеже трябваше да е общоградско мероприятие, поискахме благословията на Първия секретар на Градския комитет на Партията Борис Пиринчиев. Той ме попита като какво ще представлява това мероприятие. Казах му, че дори да успеем да изведем хората на чист въздух на курорта ще е достатъчно.. Понеже това щеше да стане за първи път, той се опасяваше идеята да не се провали, а с това и Градския комитет, ми каза:

• Ние ще помагаме, но няма да ни включвате в организаторите. Заемете се туристите, читалището и физкултурниците.
• За осъществяването на тази идея най – много ни помогна Председателят на Градския народен Съвет Димитър Бойкинов. Той възложи задачата на секретаря Георги Юнаков, ентусиазиран и много добър и организиран служител, който се зае от сърце за изпълнението  й. Даде ни на разположение и колата на Общината. Съставихме една група в която бяхме Юнаков, аз, секретарят на читалището Коста Миразчиев и Ангелчов от Градския комитет на БКП. Отидохме на „Св. Константин“, избрахме за място „Дългата поляна“. След това отидохме до ръководството на Студентския лагер, който стопанисва вилите около самата поляна, за да ги ангажираме  в мероприятието. Обиколихме и всички пионерски лагери, за да се включат и те в него. Възложихме на читалищния хор да подготви концертна програма.
• Ден преди събора, военните от поделението в Пещера монтираха един понтонен мост за естрада. Направихме украсата. Общината плати електричеството и две музики за веселбата след тържеството. ДАП – а се зае с осигуряването на транспорта като оборудва много камиони за извозване на хора. Разгласата до населението беше добра. Тя достигна по неофициален път не само до околните села, но и по на далече.

• В деня на събора стана чудо. Цялото население на града тръгна към „Св.Константин“. Кой с мотори /тогава още нямаше частни леки коли/, кой с транспорта на ДАП, но най – много бяха пешеходците. За пещерци да вземат разстоянието от града до курорта пеша с раница на гърба не е проблем. Всички почиващи и курортисти също заприиждаха на „Дългата поляна“. До началото на празненството тя почерня от народ. Под боровете наоколо „Градска търговия“ беше разположила няколко палатки за Скара – бира – лимонада.
• В уречения час програмата започна. В нея се включиха децата от пионерските лагери, но най – впечатляващо беше участието на студентите, много от които чужденци, които пяха техни песни и рецитираха собствени стихотворения. Разбира се, черешката на тортата беше изпълнението на програмата на читалищния хор. След края на програмата засвириха музиките. Хората се хванаха на хората и стана събор за чудо, който продължи до късния след обед.
• Този ден градът опустя.
• На следващия ден при разбора и правене на равносметката се оказа, че ДАП – ът е извозил над шест хиляди души.
• На следващата година съборът се повтори, за да не спре до днес с изключение на годините, когато се извършваха ремонтните работи по водоснабдяването и асфалтирането на улиците и алеите на курорта. През следващите години се смени мястото на сцената в ниската част, за да могат присъстващите от високо да гледат и слушат мега спектаклите, които неуморният читалищен деец Никола Маринов подготвяше с нестихващ ентусиазъм. По – късно сцената се инсталира за постоянно на сегашното й място и програмите се провеждат на съвременно ниво с участието на високоплатени  състави, изпълнители и водещи.
• От 2016 година съборът прерасна в национален фолклорен фестивал.
• И дай Боже, той да продължава да се провежда във Веки Веков!

 

Костадин Демерджиев