Димитър НасковПразнуваме Тодоровден
Народният култ към свети Тодор обединява култовете към св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тѝрон
Фолклорният образ на св. Тодор го представя като страховит ездач, а календарният отрязък, който му е посветен е опасно, „пропускливо“ време, преход, от една страна, между сезоните, от друга – между живота и смъртта.
„Тодоровата седмица по принцип се смята за „хаталия“, лоша, опасна. Наричат я глуха, черна, празна, нечиста. В миналото този период – от Сирни заговезни до Тодоровден – е бил свързан с редица забрани. Така например жените не бивало да перат, защото ако св. Тодор мине на белия си кон, лош вятър ще облъхне прането. Според поверието ако човек облече такава дреха, се разболява и умира.
Изключително строго се спазва сексуалното табу, защото се приемало, че дете, заченато или родено през Тодоровата седмица, би притежавало свръхестествени качества. То може да се превръща приживе и след смъртта си във вампир, върколак или караконджул.
В Северна България образът на самия светец се осмисля като страховит нощен ездач, който излиза от гробището и обикаля селското землище със своята майка или съпруга, наричана Баба Тодоричка.
