Празнуваме Васильовден

Васил, Василен, Василена, Василий, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко и Вълчо

На 1 януари православната ни църква отбелязва както Обрезание Господне – символът на завета на Авраам с Господа, така и един от основоположниците на богословието свети Василий Велики – един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.

На Васильовден се събират млади мъже (сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали), които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакарите имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, а плодовете му се берат последни.

Вечерта преди празника стопанката на дома приготвя традиционната баница с късмети, използвайки дрянови пъпки. Слага се и пара, а в полунощ най-възрастния представител на семейството завърта баница.