Да си спомним за Калина Малина
Райна Иванова Радева-Митова (1898–1979), по-известна под псевдонима Калина Малина, е българска детска писателка и преводачка, автор на около 50 книги за деца, както и на първия български детски роман Златно сърце (1930 г.), както и на още два романа.
Родена е в София. Била е омъжена за литературния критик Димитър Б. Митов. Превеждала е художествена литература от френски и руски.
Сътрудничила е на сп. Звънче, Росица, Светулка, Септемврийче и др. През 1936 г. излиза първата ѝ книга за възрастни – сборника с разкази „Провинциални сенки“, после „Нощни пеперуди“ (1939), „Планинецът“ (1943), повестта „Кръвта на дедите“, романът „Старшата сестра“ (1941). Не спират да излизат и книгите й за деца – „Малките житни зрънца“, „Огърлица“, „Дружната игра“, „Мои познайници“, „Ей, пътечко моя“, „Хилядолетие“. Книгите й за деца са илюстрирани от едни от най-известните български художници – Георги Атанасов, Симеон Венов, Александър Денков, Регина Далкалъчева и др. Въпреки че непрестанно пише разкази, повести, приказки, стихотворения, Калина Малина е редактор в три детски вестника, участва в съставянето на христоматии и учебници. Това е периодът, в който тя работи заедно и с Елисавета Багряна. Сътрудничи и на „Вестник за жената“.
Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1977).
Умира на 4 януари 1979 година на 80-годишна възраст в София. Учредена е литературна награда на нейно име.