Отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов

Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди, Пол Дюка и Ги дьо Лионкур, той е автор на опери, балети, симфонични и камерни произведения, които са останали в съкровищницата на българската музикална култура. Творчеството му, силно повлияно от българския фолклор, печели множество награди и се изпълнява по целия свят.

 

„Марин Големинов е онази релефна фигура в българската музика, която утвърждава камерния жанр, камерното музициране чрез камерния начин на музикално мислене – обобщава проф. Наташа Япова, преподавател по история на музиката, в интервю от съкровищницата на Радио България. – Нека припомним, че камерната музика е „музика за самия звук“, музика за слушане и музициране. Идва от традицията да се свири в дворцовата „камера“, където аристократите се събирали, за да водят своеобразна беседа чрез камерната музика. У нас подобна традиция не е имало по определени причини. Само шест десетилетия след като България става независима държава, Марин Големинов утвърждава жанра камерна музика в българската култура. Следвайки в София и Париж, той пише не една и две композиции. Но едва през 1934 г. написва „Опус № 1“ на своя Първи струнен квартет – знак, че това е неговото собствено творческо начало.„

В края на живота си Марин Големинов живее в Португалия, със семейството на най-големия си син Камен. Отива си от този свят през 2000 г. В памет на големия композитор, в родния му град всяка година на 28 септември се връчва Националната награда за принос в музикалното изкуство „Акад. Марин Големинов“. Организатори на събитието са Община Кюстендил, музикално сдружение „Марин Големинов“ и наследници на композитора.

„Това е паметен знак, който те задължава да продължиш историята, да проектираш смисъла й в настоящето – посочва първият носител на отличието, диригентът Пламен Джуров.– Години са минали от времето, когато няколко пъти седмично се срещах с проф. Големинов. Все още не мога да преценя какво най-много ми е повлияло – конкретните професионални насоки или неговото присъствие. Той не беше много речовит, говореше припряно, бързо, с кратки сентенции – негови мисли или български поговорки, към които често прибягваше. Те влизаха в съзнанието и започваха да действат, да те карат да си задаваш въпроси. Липсват ми тези негови сентенции. Мисля, че повече ми е въздействал като личност, като маниер на мислене. Може би затова продължавам да преоткривам музиката му, умението да събере композиционната идея в някакъв вид формула – темброва, звуковисочинна…„

 

 

 

 

 

Източник : / https://bnr.bg