„Нарисувай се с книга“- предизвикателството на Николина Барбутева

Пещера-Бургас. РБ ”Пейо К. Яворов“ – гр. Бургас организира това лято конкурса „Нарисувай се с книга“, в който се включиха участници от цялата страна. Бе отправено литературното предизвикателство към всички четящи, а и пишещи хора, да представят в есе книгата, която най-добре ги описва.

В конкурса се включиха хора на словото от цяла България. Компетентно жури в състав: председател Добрина Топалова и членове – Янчо Чолаков и Яна Вълчева прочетоха, обсъдиха и класираха изпратените есета. Награждаването се проведе на о. Св. Анастасия в приятна обстановка и приятелска атмосфера между организатори и участници.

Пещерската поетеса Николина Барбутева зае почетното трето място с есе, в което „рисува“ себе си чрез великата творба на Достоевски „Престъпление и наказание“, която тя прочита още на 13 г. Това е книгата, която оставя най-силен отпечатък върху нея и моралните й устои, а образът на Разколников и темата за възмездието са от личен и емоционален характер за нея.

Награденото есе може да прочетете тук:

 

                                                       Нарисувай се с книга

Да се нарисуваш с книга считам, че е сериозно предизвикателство, особено за активно четящ човек, който е открил себе си по един или друг начин в изчетеното от него литературно море. Обичам света на книгите и когато чета едно произведение се отдавам на сюжета му до лудост, а понякога и до болка, разпознавайки се в нечий персонаж и се питам дали книгата не описва всъщност мен.

Книгите са богатство, което не се обезценява от времето, а напротив – тяхната стойност само расте, защото описват извечни неща, които винаги ги е имало и винаги ще ги има. Могат да бъдат по-цветущо и задълбочено описани или пък в по-семпъл вид, но смисълът не се губи. Душата ти се обогатява от четенето, защото ти дава достъп до онези дълбини, от които се нуждаеш.

Но коя е онази книга, която поставям на пиедестал и мога да се нарисувам с нея? Сигурно ще прозвучи много смайващо, но това е вечната класика „Престъпление и наказание“ на Достоевски. Винаги съм обичала истории, които така да бръкнат в сърцето ти, че да го раздират с всяка прочетена страница. А темата за престъплението и възмездието е една от най-щекотливите морални дилеми.

По нищо моята личност не съвпада с тази на Разколников. Не смятам, че бих извършила престъпление по каквито и да било подбуди, но зная колко е коварна силата на съвестта и че тя в крайна сметка е най-големият ни съдник. Никой не може да избяга от себе си и от онова, което сам може да си причини. Игрите, които съвестта може да ни изиграе биха ни съсипали емоционално и физически. Вината разяжда като рак. Знаем го от опит. Съвестта ни проговаря в онези моменти, когато си сам със себе си. Като филм на ужасите е. Разяжда душата и тялото ти. И то защо? Защото си решил например горделиво и надменно, че хората се делят на два типа – обикновени и необикновени и ти си от втория тип. Поне в този капан се озовава Разколников.

Но ако трябва да споделя по какво аз и Разколников си приличаме, това е чувството за справедливост или по-скоро отвращението, което имаме към несправедливостите в този живот. Вярвам, че за злопупотребите си и скъперничестовото си, някои хора трябва да са уместно наказани, но смятам, че тази справедливост може и трябва да раздаде само Бог. Иначе чувството за превъзходство у някои хора ще се превърне в безконечна свободия, породена от липсата им на вина.

Когато аз съм получавала справедливото ми възмездие за нередности, които съм извършвала, съм осъзнавала и аз като Разколников колко обикновена съм всъщност и близка до мнозинството хора. Осъзнаваш, че е редно да бъдеш наказан и че най-голямото ти самонаказание е твоята съвест. Тя не ни е дадена случайно. Имаме я, за да регулираме действията си и да знаем от самото начало кое е редно и кое не е.

Но най-силният момент за мен в книгата изобщо и в образа на Разколников, с който мога да се обрисувам, е сливането му с Бога чрез образа на чистата Соня. Това е най-голямата прошка, която сам на себе си можеш да дадеш и най-сакралното изкупление. Най-доброто, което ти дава истинския вечен живот и заличаващото всяко твое престъпление. Най-осъзнатото и смиряващото, което те облагородява отвътре навън. Помирението с теб и Бога е изкуплението за всичките ни грехове, което те преобразява.