Почитаме Света Марина

Eдна от най-почитаните светици в българските земи е Марина. Нейният празник се чества на 17 юли. Тя се смята за помагаща при различни болести, а на нея са посветни много аязма, чиято вода притежава чудодейни свойства.

Особено популярен е култът към Марина в Странджа.

Предполагаемите мощи на светицата били пренесени в Сан Пиетро дела Вале през 908 година, а от там през 1145 година – в катедралата „Монтефалконе“ в Тоскана. Дожът на Венеция Пиетро Зиони през 1213 година получил част от мощите и ги занесъл в града си.

Според архивите на Коптската църква тялото на светицата се пазело в Константинопол в църквата Дева Мария Бахара – т.е. „морската, от морето“. В Атон пък твърдят, че едната ръка на светицата се съхранява в манастира Ватопед. Запазено е и легендарно сведение, че мощи на светицата били съхранявани в манастир близо до село Ленге, област Мокра в Албания.

В България мощи на светата великомъченица има в Каранвърбовския манастир. Те са подарени от блаженопочившия Неврокопски митрополит Натанаил, който на свой ред ги получил от манастира „Света Марина“ в Ксилотимбу, Кипър.

В българската народна традиция светицата се нарича Огнената

Затова денят й особено строго се почита със забрана за работа, иначе може да се разсърди и да причини пожари. Старите българи смятали мъченицата за повелителка на змиите.