Годишна продукция на петокласници от Гимназията

Пещера. Възрожденските традиции са живи в СУ „Св. Кл. Охридски“. В края на учебната година пред родители и гости петокласниците показаха какво са правили в часовете.

Тяхното представяне започна с „Бабина приказка“ – умело съчетаване на приказка и песни. Приказката представя пътешествието на един момък – „висок, красив, че и мед ти капе на душата, като запее“. В своето пътуване по белия свят той среща и препятствия, и ангели, и приятелство, за да стигне най-накрая до любовта. Разказът за него беше съпроводен с пирински, тракийски и авторски песни – всички от учебния материал по музика. Автор на сценария беше доц. Мария Стоименова – учител по музика в Гимназията.

Втората част беше представянето на сборника с ученически съчинения на петокласниците „Ако бях бог“. За втора година учениците от V клас издават в книжка своите съчинения, писани в час под ръководството на учителите по БЕЛ Цветка Петкова и Валентин Стоянов. Текстовете не блестят с изключително художествено майсторство, но са писани от сърце и в тях се вижда детският поглед към проблемите на нашия свят.

Темите на тазгодишния сборник бяха „Ако бях кмет“, „Ако бях министър на…“ и „Моите пожелания към децата по света“. Децата искат в град Пещера и в селата Радилово и Бяга да има повече места за спортуване, населените места да бъдат чисти, да има кой да се грижи за самотните възрастни хора. Искат здравеопазването да е безплатно, да няма населено място без болница или училище… Някои мечтаят и за зоологическа градина, като в клетката на маймуните да се отбива понякога и учителят по литература, за да ги очовечи…

Сборникът „Ако бях бог“ беше издаден с любезната помощ изпълнителния директор на „Биовет“ АД г-н Желязков, който получава искрените благодарности на учителите и учениците!

Спектакълът и представянето на сборника са финалният етап на дейностите на петокласниците. През годината те правиха изложби на проектите си по английски език, на моделите си на Слънчевата система, на рисунките си, на макетите на триизмерни тела.

Така, без да е иновативно училище, СУ „Св. Кл. Охридски“ успява всяка година да насочи енергията и желанието за творчество на учениците, да им даде разнообразни възможности за изява. И това го прави не с национални програми и проекти, писани от незнайни чиновници, а с активността на своите учители и ученици.

 

Валентин Стоянов