В навечерието на 24 май: Втората част на алманаха „Осемте хилядолетия на Пещерския край“ стигна до своите читатели

Пещера. Втората част на издадения от „Биовет“ АД алманах „Осемте хилядолетия на Пещерския край“ бе представена вчера в мраморната зала на Центъра за професионално и личностно развитие – ОДК – гр. Пещера. Книгата носи духа на първите петдесет години на миналия век и представя най-важното случило се по онова време.

Големите технически постижения, войните от началота на века и последвалия възход, личностите, които са оставили белега си в историята на Пещера и част от техните разкази в първо лице. Много илюстративен материал съпътства текстовете на авторите, които създадоха и първата част на книгата – преподавателят Валентин Стоянов, историците – Георги Шопов и Димитър Павлов, журналистите Димитър Насков и Стефка Венчева. 

Представянето на книгата започна с изпълнение на фолклорна песен от децата в ансамбъла на Центъра, тъй като средствата от даренията на пещерци ще бъдат предназначени за закупуването на носии на певците и танцьорите. Изложбата на Драгомир Тетереков с фотографии от фестивала „Пъстроцветна Пещера“, в когото взеха участие и децата от Центъра бе експонирана в залата и предизвика интереса на посетителите.

„Сигурен съм и в успеха на второто издание, тъй като първата част на алманаха постигна голям успех.“ – каза кметът на Пещера Йордан Младенов, който бе гост на събитието. „Благодаря на Историческия музей, на авторите. Инициативата е много хубава и тя заслужава нашата похвала, но това нямаше да се случи ако ги нямаше партньорите на Община Пещера в лицето на „Биовет“ АД и г-н Желязков, които застанаха зад тази добра идея – да съберат историята в тези луксозни издания и така тя да стигне до нас, а ние да я предадем на нашите деца. Благодаря на всички, желая успех на новото издание и скоро да се съберем отново, за да посрещнем третата част.“ – каза още кметът.

„Радвам се, че сме отново тук, че подкрепяме този проект чисто организационно и финансово. Виждам, че пещерци и хората от цялата община искат да знаят своето минало и обичат своя роден край, а тази книга може да обогати информацията за миналото. Първата част се прие с много голям интерес и това още повече ни мотивира и нас, и авторите да съберат още материали, които да вплетат във втората книга. Искам да благодаря и на любезните домакини, които ни дадоха възможност да бъдем в тази зала. Средствата от тази книга ще бъдат дарени на децата, част от които видяхме и преди малко, за децата, които развиват своите умения тук, на това място. Радвам се, че се вижда, че когато работим заедно и се съберем с хора, с които ни обединява една обща идея – можем да направим нещо хубаво и нещо, което да остане занапред.“ – каза изп. директор Ангел Желязков.

 

Сред гостите на събитието бяха и четирима души, за чийто родове има публикации в алманаха – правнуците на Султана Горова – Асен Стефанов, София Мирева и баща ѝ Андрей Мирев.  Внукът на д-р Петър Цикалов – юристът Петър Цикалов, нотариусът Георги Връбчев и Екатерина Данчева, дъщеря на един от бившите кметове на Пещера – Атанас Терзиев. Публиката изслуша разказите на всеки един от тях.

Преподавателят по литература Валентин Стоянов разказа за своето изследване на развитието на образованието през първите петдесет години на миналия век, той посочи, че сградите на старите училища са били препълнени от ученици, а светското образование в Пещера възниква още през 1896 г. Той посочи и разликите в статуса на тогавашните и днешните учители и ученици. „Може би ще ви направи впечатление, че книгата е доста разнородна от страна на жанровете и текстовете, но нека това не ви притеснява. Това е така защото самият живот в Пещера е бил разнороден и цветен, а една гледна гледна точка би направила книгата скучна. Приятно четене!“ – пожела Стоянов.

За миналото на своя род подробно разказа правнукът на Горовия род – Асен Стефанов, той подчерта, че произходът на Горовия и Пуневия род е един и същ. Стефанов е автор на книгата „Предци и потомци“, където подробно проследява родовата си история и се връща към родоначалника Благой Христосков от Батак, убит по време на Априлското въстание.

Горовата кръв и днес е във вените на много хора пръснати в цяла Европа, тъй като сестрата на Димитър Горов и Атанас Горов – Султана и нейният съпруг Георги Петрович са имали 18 деца. Засега е известна само съдбата на три от тях, които са се върнали в България и са създали своето потомство тук, но тепърва ще трябва да се правят нови проучвания, за да се установят още факти за миналото на рода. „Едно от тези деца е прадядо ми Петър Петрович. Той оставя много следи в историята на бизнеса и финансите в България. Живял е във Варна в първата част от живота си. Петър Петрович и Бояна – имат четири деца, един от тях е моят дядо Асен, той се жени за Анна Генова, дъщеря на остовоположника на консервната индустрия в България, моята майка е тяхна дъщеря, тя е журналист, преводач, екскурзовод – човек с голяма житейска история. По бащина линия моят род е проследен единадесет поколения назад, защото там е имало будни, грамотни хора, много от тях са били свещеници. Защо е важно да познаваме родовата си история? В началото, когато започнах да се занимавам с нея си я представях като някаква малка брошурка, в която да опиша фактите, за да може да ги знаят децата ни.“

Изследванията му продължили близо осем години, през това време „историята стана много съдържателна и много голяма“. – каза още Стефанов. „Важно е да знаем своята история, заради това, че род е коренът на думата Родина, защото българската история е съвкупност от историята на всички български родове. това е нашата история. Сигурен съм, че всяко българско семейство, всяка българска фамилия има поне по една изключително важна, съществена, вълнуваща, героична личност. Затова е хубаво да ги знаем, да се връщаме назад и да ги търсим.“

„Имахме чудесни снимки на прабаба ми и прадядо ми Султана и Георги Петрович от Браила, но преди време ги предохме на един възрастен човек, който е работил в БАН и пишеше историята на Академията на науките. Нашият прадядо Георги е един от основателите на Българското книжовно дружество, та той взе тези снимки и повече не ги видяхме. Бяха разкошни снимки. Имахме роднини Пуневи, видях, че един от тях е бил кмет две години, той е наш роднина. Асен бе така подробен, така добре описа всичко, че нямам какво да добавя.“ – каза Андрей Мирев.

„По отношение за това, кой е ушил знамето на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър, е ясно, че това е Султана Русевич, а не нашата прабаба Султана Петрович. Място за спор и съмнение по този въпрос няма“. – допълни Асен Стефанов. „За наше съжаление.“ – апострофира го Андрей Мирев. Той е потомък на една от дъщерите на Султана и Георги Петрович – Олга Екатерина.

За живота на дядо си д-р Петър Цикалов подробно разказа и неговия внук. Той сподели, че също е изкушен от това да направи своето родословно дърво и в момента работи по този проект. „Не знам дали ще е скоро, но се надявам да успея. В момента следя една много богата кореспонденция на прадядо ми, която показва един много дълъг период от преди Освобождението до почти 1942 г., когато той умира на 92 години. За Петър Зафир Цикалов се знае, че е борец за независимостта на българската църква убит в Пещера от хората, които са се гърчеели и са били против вероизповеданието да бъде на български език, неговият син Христо Петров Цикалов е баща на моя дядо. Той е самоук интелигент, писал е страшно красиво. За него е известно, че той е учредител и зам.-председател на Революционния комитет в Пещера и приема Георги Бенковски в своята родна къща. Аз съм много горд с него, защото си давам сметка какво означава да бъде приет Георги Бенковски по време на Османското владичество. Искало се е голяма смелост и голям кураж. Когато Бенковски е казал, че ще се дадат много жертви за свободата, Христо посочва и бебето си в люлката и пита:И тя ли? А Бенковски отговаря: И тя. Такъв човек е бил Бенковски. По редица причини в Пещера не избухва въстанието, но прадядо ми, заедно със Стоян Попов отиват и се бият в Брацигово. Смятат това за свой дълг. След това се крият много дълго. След Освобождението е народен представител, два пъти кмет на Пещера. Той има трима сина, един от които е моят дядо Петър Цикалов, който учи в Лозана и специализира медицина в Париж. Светослав Цикалов учи в Киев, е по-големият син и Иван е третият. Почти всички пещерци са се докосвали до дядо ми – акушер – гинеколог, имал е частен кабинет, почти до седемдесетте години на миналия век, в цялата си практика няма смъртен случай. “ – разказа Петър Цикалов.

Негов баща е Христо Цикалов, който цял живот не е прекъснал своята пъпна връв с родния си град, въпреки че е живял  в София.Той наследява професията на своя баща и винаги в Медицинска академия е имало три легла само за пациенти от Пещера. Той обаче избира да стане юрист. Петър Цикалов разказа и за своята баба, която е била изключително прогресивна за времето си жена, получила отлично образование. Тя е била с дядо му в Париж, където през двадесетте години хората са се возили на метро и са ползвали газ в кухните си. Виден внук на Христо Цикалов и представител на рода е проф.

Веселин Стайков, чието име носи градската художествена галерия в Пещера, правнук му е акад. Людмил Стайков. Антонина Стоянова, съпругата на първия български президент Петър Стоянов също е от Цикаловия род. „Искам да благодаря за това, че почетохте нашето семейство, че има смисъл от съхранението на тази история, защото колкото и клиширано да звучи – човек без род е като дърво без корен. От рода идва цялата тази мъдрост, която имам и най-важното искам да разбера как нашите предци са живяли в една изключително турболентна история. За тридесет години ние се ожалихме, че сме преминали през какво ли не. Но нищо не сме видяли. Тези хора са минали през войни, през реална смърт на ронта, през умирането на здрави деца, в едни невероятни политически контрасти – през диктатури, през демокрации. Как са оцелявали? Как са запазвали семейството? Как са се движили? И какъв е бил стимулът да продължат да живеят и как са успявали да не влагат несгодите на държавата в личния си живот. А днес ние отдаваме нашите несгоди на политическия живот. Затова трябва да четем историята и да сме благодарни за това, че живеем спокойно и добре.“ 

Последва историята на Кръстевия род разказана от нотариуса и писател Георги Връбчев, тя е разказана и в алманаха „Осемте хилядолетия на Пещерския край“. „Благодарение на „Биовет“ АД ние имаме историята на Пещера поднесена интелигентно без излишни подробности, давам си сметка колко трудно е да се обработи толкова много материал и заради това благодаря и на авторите. характерът на тази книга е енциклопедичен, а това много ми допада.“

Той припомни, че неговите предшественици идват в града в края на ХVIII в. Те са хора, които обработват желязо. Преселват се в Пещера от Самоков. Родоначалникът Кръстьо е имал трима сина – Атанас, Ангел и Иван. Днешните Кръстеви са наследници на Атанас и неговата съпруга, които са родители на осем деца. Голяма част от тях трайно остават тук. От този род е учителят Димитър Ангелов, доста лекари и юристи произхождат от този род, една от тях е Радка Кръстева – най-дългогодишният председател на Райония съд в града, много ерудирана личност, бившият кмет на Пещера Георги Петърнейчев е зет в Кръстевия род, а дъщеря му Даниела е сред видните юристи, представители на рода. „Аз съм систематизирал отделни родови проучвания за книгата, като данните от тях са взети от леля ми Невена Хайверова, Радка Кръстева и Иван Кръстев. Не познавам някои от членовете на нашия род, особено тези, които са пръснати в София и други краища на България. Аз съм правнук на най-големия син на Кръстьо – Иван Кръстев. Той е бил просбописец и е изготвял документи към съда, моят дядо – Атанас е неговият най-голям син, той е бил царски офицер до 9 септември 1944 г. , включва се във Втората световна война с чин подпоручик.“ Аз съм син на по-малката от двете му дъщери – Мина Връбчева. “ – „Нека да се случват такива събития и ако има други такива идеи нека се сбъднат – това е хубаво за всички нас. Ако не знаем откъде сме тръгнали – не можем да се отправим наникъде“. – каза Георги Връбчев.

Филоложката Екатерина Данчева разказа за своя баща Атанас Терзиев, който в миналото е бил кмет на Пещера. „Аз благодаря на всички пещерци, че ме допуснаха тук, защото съм напуснала града през седемдесетте години, но никога не съм се откъсвала от Пещера, чрез моите родители, брат и сестра. Искрено ме зарадва това, което е направено, радвам се за това че съм тука, искам да благодаря на авторите, на Община Пещера в лицето на г-н Младено, на г-н Желязков и „Биовет“ и всички пещерци, които са насърчили издаването на тези великолепни книги. Наистина това ще остане за поколенията и трябва да остане, за да го знаят и да помянт историята на Пещера и нейното съвремие!Във втората част е отбелязан един род, който е от големите – Терзиевия, спомням си, че моят баща беше въодушевен да събира и да отбелязва писмено исторически моменти от Пещера и пещерския край, от дете това ме впечатляваше, че той отбелязва всичко, което се случва. В Държавен архив съм оставила тези негови записки, които той създаваше до 1990 г., когато отиде в един по-добър свят. Когато видях какво е направил с проучването си за рода, реших, че трябва това  да остане. В това проучване той бе успял да се върне назад до 17 век и остави аз да го довърша, така на базата на неговите изследвания и записки аз успях да издам една книга с родова хроника – „Да не тегне забравата“. Тя беше представена на едно събиране на рода и всички, които участваха бяха много удовлетворени. Реших, че трябва всичко, което татко е оставил да го продължа и след 90-та година на базата на неговата голяма книга и исторически изследвания написах неговата история „Напразно ли живях“, личното е преплетено с историческите събития в Пещера. През 2001 г. събрах всички живи представители на рода тук, в Пещера. Отне ми доста време, но всички дойдоха и разказаха за себе си, така се роди „Да не тегне забравата“. Един от епизодите в неговия живот бе пътешествието му до Франция и той, заедно с майка ми замина при по-голямата сестра, която живееше там. Той се сблъска с живота на Запад и в последните години на живота си изпита известни разочарования от това, което се случваше в България и това, което видя там, но пък то създаде книгата – пътепис „От Пещера до Париж и обратно“. Тя бе издадена след неговата смърт, богат и чаровен пътепис, който си заслужава да остане и да се чете. След пенсионирането си се включи в обществения живот като стана председател на пенсионерския клуб, описваше своята работа и екскурзиите на пенсионерите в „Моите пътувания“. Много се радвам, че съм тук и с радост ще очаквам следващите книги от поредицата.“ – каза Катя Данчева.

„За мен е удоволствие, че работя с едни от най-талантливите деца на Пещера. Ние сме хора на изкуството, ние сме малко по-емоционални, по – експресивни, но като хора, които разпространяват българските традиции и фолклор, смятам, че сме и пазители на историята, така че за нас е чест и удоволствие да развиваме фолклора и традициите в Пещера. Благодарим на г-н Желязков и фирма „Биовет“, на г-н Младенов и общинска администрация, които ни подкрепят. Благодарим на всички общественици, които ни подкрепят, защото Пещера има уникални таланти. Благодарим от сърце!“ – каза г-жа Руса Каврошилова, директор на ЦПЛР – ОДК – гр. Пещера.

Ползваните за създаването на книгата снимки и вестници от 1908 г. бяха предадени на уредника на музея в Пещера Георги Шопов. На дигитален носител ще бъдат предадени и снимките, които са закупени от Държавен архив в Пазарджик, както и тези от Исторически музей – Брацигово, дарените изображения от Любомир Юруков, Асен Стефанов и семейство Миреви.

Книгата бе посрещната с интерес от присъстващите и още вчера бяха събрани първите дарения от тях. Те възлизат на сумата от 1440 лв. От утре книгата може да бъде намерена в градската художествена галерия „Проф. Веселин Стайков“, където ще бъде поставена и дарителската кутия.