Да си спомним за Петър Чернев

Петър Чернев е роден на 7 октомври 1943 г. във Видин.

През 1969 г. завършва Естрадния отдел при Българска държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова заедно с Мими Иванова, Йордан Марчинков, Ангелина Баева и Мустафа Чаушев. За първи път се представя на сцената с Ирина Чмихова на концерт.

През същата година осъществява първото си задгранично турне – в СССР. През 1970 г. участва в конкурса „Млади таланти“ в Готвалдов, Чехословакия, където получава ІІ награда. През 1970 г. Петър Чернев в дует с Магда Панайотова пръв записва на малка плоча песента на Атанас Бояджиев и Богомил Гудев „Откъде да взема сила“, станала популярна 20 години по-късно под заглавието „Лудо, младо“.

През 1971 г. участва на международния конкурс „Интерталант – 71“.^[1] През 1972 г. осъществява първите си записи под съпровод на Биг бенда на БНР на песните „Съдба“ (б. т. Богомил Гудев) и „Всички ми казват сбогом“ (б. т. Богомил Гудев) и записва в СССР две малки плочи на български език, гост е на международната програма „Московское лето – 72“, участва и в международните конкурси „Варна – 72“ и „Златният Орфей“. До 1972 г. концертира в ГДР, Чехословакия и Полша.

 През 1973 г. песента в негово изпълнение „Щастлив път“ (м. Захари Георгиев, т. Димитър Стойчев, ар. Петър Чернев) е „Мелодия на годината“ за месец май. През 1974 г. песента му „Малко слънце“ (м. и ар. Петър Чернев, т. Емил Розин) е „Мелодия на годината“ за месец март. Специална награда получава песента „Посвещение“ – 1974 г. (м. Димитър Вълчев, т. Найден Вълчев) на фестивала „Златният Орфей“ през същата година.

Особено популярен става в средата на 1970-е с авторската си песен „Заклинание“ (м. Петър Чернев, т. Миряна Башева, ар. Янко Миладинов), която печели трета награда на фестивала „Златният Орфей“ – 1975 г. Същата година се представя и в международния конкурс за изпълнители на фестивала и е отличен с наградата на ОС – Бургас. Заради тази песен му излиза прякорът „Пешо Мъката“.

Другата „визитна картичка“ на певеца е песента „Песен за българката“ (м. Йордан Колев, т. Павел Славянски, ар. Петър Чернев), отличена на радиоконкурса „Пролет“ на БНР през 1975 г. През 1975 г. двете му емблематични песни „Заклинание“ и „Песен за българката“ излизат на малка плоча с каталожен номер ВТК 3250, издадена от „Балкантон“. Песента му „Роза и карамфил“ (м. и ар. Петър Чернев, т. Светослав Шапкаров) през 1977 г. е „Мелодия на годината“ за октомври. През 1978 г. отново негова песен – „Спри за малко“, (м. Петър Чернев, т. Богомил Гудев, ар. Юксел Ахмедов) е „Мелодия на годината“ за декември. През 80-те години работи с група „Черен Петър“.

Постигнал голяма популярност през 70-те и 80-те, той е един от първите, които се опитват да въведат пазарните принципи на музикалния бизнес в началото на 90-те.

Последната изпята песен от певеца е „Моряшка съдба“ на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ през 1985 г.

От 1988 г. сътрудничи като менажер на австрийската фирма „Позитив агентур“, а през 1989 г. заедно със съпругата си Дора Чернева създава собствена импресарска агенция в Австрия. През 1990 г. се връща в България, където е управител на фирмата „Мега София“ (по-късно преименувана на „Мега Музика“), която извършва импресарска, продуцентска и издателска дейност.

Загива при съмнителни обстоятелства при автомобилна катастрофа в Москва на 9 декември 1992 г.

През декември 1993 г. колеги певци на Петър Чернев организират голям концерт в негова памет, състоял се в зала 2 на НДК. По случай 50-годишнината на певеца през същата година се издава албумът „Песен и мъка“, на компактдиск и аудиокасета, съдържащ едни от най-хубавите му песни, и е учредена награда на негово име, която се връчва ежегодно на най-добрия ученик от Софийското музикално училище.

 

 

 

Източник : / https://bg.wikipedia.org