Паметта на св. Николай почитаме на 6 декември

В православната вяра на българите светецът се осмисля като крилат момък с необикновена физическа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти битки с водните демони.

Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга на Св. Никола“.

Когато се приготвя шаранът или друга риба с люспи (мряна, платика), люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

В народната представа Свети Никола носи първият сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Известна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“.На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Свети Никола се смята покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат рибари, търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.

Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико  и Ница