АГО на МБАЛ-Пазарджик е с нов шеф

Пазарджик. Д-р Анна Геворгян застана начело на Акушеро-гинекологичното отделение на МБАЛ-Пазарджик. Тя работи 5 години в него, преди да се яви на конкурс за началник. Досега отделението се ръководеше от д-р Илиян Траянов, който ще остане да работи като акушер-гинеколог. Д-р Геворгян избира да специализира „Акушерство и гинекология“, повлияна от своята лична история и шестгодишната си битка да има деца.

– Какво Ви мотивира, за да участвате в конкурса за началник на АГО?

А.Геворгян: Д-р Илиян Траянов е човекът, който ме насърчи да участвам в конкурса за началник на Акушеро-гинекологично отделение, след като беше взел решение да не подава документи. Той продължава да работи в отделението и оставаме колеги и приятели. Допитвам се до него и се вслушвам в съветите му. Имам неговата подкрепа, заедно сме специализирали в УМБАЛ“Свети Георги“ в Пловдив и той ме познава какъв човек съм. Аз съм коректна и принципна. Познава ме и като специалист какви качества имам, и знае и управленските ми способности. Всички, които ме познават, знаят за бизнеса, който съм управлявала доста дълго време.

-Колегите Ви как приеха, че вече сте новият началник?

А.Геворгян: С колегите в Акушеро-гинекологично отделение мога да кажа, че сме семейство от 5 години, откакто съм тук, и се познаваме достатъчно добре. Като във всяко едно семейство понякога има леки разногласия, но важното е, че ги преодоляваме. Мога да кажа, че те ме приеха добре като началник.

– Има ли недостиг на специалисти във вашето отделение и как мислите да привлечете нови кадри към екипа си?

А.Геворгян: Екипът ни е добър, но ми се иска, ако имаме възможност, да привлечем още някой добър специалист и да модернизираме още повече отделението. Искам да развием лапароскопията до съвършенство, да се занимаваме с женския стерилитет. Имаме в момента двама специализанти, но бихме приели и нови, ако има желаещи.

-Какъв ще бъде вашият стил на работа като началник?

А.Геворгян: Принцип в живота за мен е, че ако искаш да просперира отделението, то екипът, с който работиш трябва да работи в добра атмосфера, да има взаимно доверие и уважение. Това са основите. Екипът може да те издигне до небесата, но може и да те свали на земята и то за секунди. Много важен е всеки в него, като започнем от най-ниското ниво и стигнем до най-високото. От санитарите до старши ординатор. Ако не си гледаш добре екипа, никога няма да си успешен началник.

– От колко години работите като акушер-гинеколог?

А.Геворгян: Работя от 5г. като акушер-гинеколог. Специализирах в УМБАЛ“Свети Георги“ в Пловдив, но след специализацията направих всичко възможно да бъда майка и да имам деца. Смисълът на живота на една жена за мен е да стане майка и да има кой да и казва „Мамо“. Това е най-важното и смятам, че съм го изпълнила. Реших, че специалността може да почака, но 6 години водих битка, за да имам моите прекрасни момчета.

С какво ви привлече тази професия?

А.Геворгян: Всичко се завъртя около моята лична история. Преминах по най-трудния път и през много тежки моменти, чаках дълго, за да имам успешна бременност и да родя моите деца. Всичко, през което минах, ме насочи към тази специалност. Знаете ли как действа на психиката да видиш жена, която роди десето дете и го изостави, и си тръгне, а ти не можеш да забременееш и да родиш и едно дете. Това те потиска изключително силно. Пет години чаках за отпускане и на места за специализация за акушер-гинеколог и започнах да специализирам в УМБАЛ “Свети Георги“ в Пловдив при проф. д-р Никола Милчев. Другата ми любима специалност е Хирургията.

– Има ли интерес сред младите медици към вашата специалност?

А. Геворгян: Определено има интерес. Доста са желаещите да специализират „Акушерство и гинекология“.

-Кое е най-важното, на което искате да научите вашите специализанти?

А.Геворгян: Първото, което искам да ги науча, е да имат човешко отношение към своите пациенти. Независимо от етноса и социалния статус на човека. Ти си лекар и това е твоето призвание и независимо от всичко трябва да помагаш. Това е най-важното, което трябва да знаят.

-Други интереси преди да се насочите към медицината имахте ли?

А.Геворгян: Имах и то е свързано с бизнеса на моя баща. Като завърших средното си образование, се чудих какво да кандидатствам. Дали за дизайнер на обувки или медицина. И двете неща ги обожавам, но избрах медицината, защото живеем в България, а лекарската професия е по-перспективна. Ако живеех в Италия, може би дизайнерството щеше да надделее. Баща ми имаше обувна фабрика. Направи я през 1993 г., когато се преместихме от Армения да живеем в Пловдив. Бях на 14 години и съм израснала със семейния бизнес. Животът ме накара да порасна много по-рано от моите връстници. Едва 20-годишна трябваше да навляза в работата на семейната фирма. Когато баща ми се разболя, бях студентка. Учех и работех и се наложи да поема по-голяма част от управлението на бизнеса. Бях моделиер на обувките, които се шият. Научих се от баща ми, който беше много сръчен, гледах го как прави всичко и станах дизайнер. Мога да твърдя, че в България съм един от най-добрите моделиери на обувки. Паралелно учех за лекар, специализирах и изработвах обувки. Заплатата ми като млад лекар беше наполовина на тази, която получаваха шивачките в нашата фабрика.

Семейният бизнес на баща Ви не беше ли по-лесен вариант за вас ?

А.Геворгян: Кой е казал, че един бизнес е лесен? Няма нищо лесно, ако искаш да си успешен, в която и да е сфера. Не е лесно да имаш голям персонал и да осигуряваш всичко, което му е необходимо и да развиваш бизнеса си. Трябва да си упорит, да се трудиш много и да имаш много знания. И винаги трябва да разбираш повече от персонала си, за да може да ги управляваш по-добре. Това са основите на всеки един успех.

– Какво е усещането да давате живот?

А.Геворгян: Уникално е и ми е трудно да го опиша. Неописуемо е. Даваш най-голямата радост в едно семейство. Даваш им щастието в ръцете. Няма по-щастлив миг от раждането на едно дете. Всяко раждане е различно само по себе си. Има такива, които остават завинаги в съзнанието ти. Такъв е случаят на мъничкия Игнат от Стрелча, който се роди в моите ръце на Игнажден през 2019г. и при раждането си тежеше едва 670 гр. Приехме майка му по спешност. Бях страшно притеснена, водих раждане за недоносено бебе, което си е по-специфично. Раждането беше много критично. Искам обаче да кажа, че при един такъв тежък случай, ако нямаш до себе си добър екип и добри неонатолози и анестезиолози няма да го има успешният край. Затова съм им много благодарна, че са до нас. Благодарна съм и на онази висша сила, която ни помага в такива моменти. Сега детенцето е живо и здраво, което много ме радва. Ходих да го виждам, когато беше съвсем мъничък и го гледаха неонатолозите в кувьоз в продължение на месеци. Интересно и странно е, че година по-късно на същата дата при мен роди и леля на Игнат.

Покрай ковид пандемията имаше също много усложнени бременности, при които успяхме да спасим и новородените и техните майки. Тях също няма да ги забравя.

– Имало ли е неочаквани ситуации по време на раждане?

А.Геворгян: В нашата професия има много спешност и неочакваните ситуации са много. Винаги трябва да си подготвен, че нещо може да се обърка, но не винаги успяваш.

-Има ли пациентки, с които да сте станали приятелки или смятате, че трябва да се спазва дистанция?

А.Геворгян: Моите пациентки не ме забравят. Понякога ме изненадват много приятно. Изпращат ми снимки на децата им, за да ги виждам как растат, но приятелки точно не мога да кажа, че сме. Мога да кажа, че поддържам приятелски отношения с много от жените, които са раждали при мен.

Приемам историята на всяка своя пациентка много лично и може би така печеля и тяхното доверие. Знам колко са лабилни жените в даден момент, как се чувстват безпомощни и очакват някой да им подаде ръка и да повярва заедно с тях, че всичко ще е наред. Това е много важно.

Кой е най-важният съвет, който искате да дадете на бъдещите майки?

А.Геворгян: Редовно да посещават женската консултация. Да си правят абсолютно всички изследвания, скрининги. Това са много важни неща. Вредните навици трябва да ги оставят.

– Самата вие сте майка на близнаци? Как протече вашето раждане и какво е да си от другата страна?

А.Геворгян: Чакала съм да стана майка 6 години. Моите бебета се родиха недоносени в седмия месец. Два дни трябваше да лежа преди раждането, за да може децата ми да придобият белодробна зрялост. Родих в родилно отделение на УМБАЛ“Свети Георги“-Пловдив, а раждането ми водеше един от най-добрите акушер-гинеколози д-р Христина Иванчева и децата ми бяха поети от неонатологичния екип на проф.Мая Кръстева, за което съм им много благодарна. Колкото повече знаеш, толкова повече се притесняваш, като се замислиш какви могат да бъдат последствията. Имах притеснения дали всичко ще е наред с децата ми, докато не проходиха и проговориха. Не е въпрос само да оцелее детето, но и да е здраво. Моите момчета вече са на 8 г. и са второкласници. Най-важното, на което искам да ги науча е да са добри хора. И още нещо важно, което е и мой принцип. Аз се отнасям към хората така, както искам другите да се отнасят към мен. Гледам да ги възпитавам и тях по този начин.

-Как се преборва човек, за да стигне до реализирането на една такава мечта?

А.Геворгян: Аз съм борбен човек, аз не се отказвам. Аз си поставям цел и вървя към нея. Никога не действам на принципа, че целта оправдава средствата. Но към целта да имам деца вървях упорито и си казвах: „Този път има провал, но другият ще е успешен“. Депресията идва в момента, в който осъзнаеш, че губиш поредната бременност, но след като хубаво се наплачеш трябва да станеш и да продължиш напред.

-Имало ли е лекари, които в тези моменти са били до вас, за да ви измъкнат от дупката, в която сте попаднали?

А.Геворгян: Разбира се, това са лекарите от Отделението по гинекология на УМБАЛ“Свети Георги“ и специално д-р Христина Иванчева, проф. Никола Милчев, проф.д-р Екатерина Учикова, както и всичките ми приятели, повечето от които са лекари. Всички са ме окуражавали и са били до мен.

– Вие сте минали по трудния път, за да имате деца. Какво искате да кажете на тези жени, които се сблъскват с подобни проблеми?

А.Геворгян: Не се отказвайте и не очаквайте, че от първия път ще е успешно. Понякога се случва, но не винаги. Никой не дава гаранции, но ако искаш много силно да станеш майка, то не би трябвало да се прекършиш.

– Как съчетавате лекарската професия и грижите за вашите деца?

А.Геворгян: Доста ми е трудно и с дежурствата имаше моменти, в които не можех да ги виждам. Огромно благодаря на моята майка, която започна да се грижи за моите близнаци, когато навършиха 2 години и половина.

-Какво обичате да правите заедно в свободното си време?

А.Геворгян: Единият ми син много добре рисува, като мен и дядо му. С него ни е много приятно да рисуваме и оцветяваме и да майсторим различни неща. Много ни е интересно. Успяхме да направим специална кутия за химикали от картон. Другото ми момче пък казва, че ще стане акушер-гинеколог. Ще видим. Аз не съм наследствен лекар, но е хубаво да има наследственост в тази професия.

– Какво искате да си пожелаете в личен и професионален план?

А.Геворгян: АГ специалността е уникална, защото се грижиш за повече от един живот. Тази специалност изисква от теб да си отдаден на работата и да не пестиш силите си. Налага се да пренебрегваш собствения си личен живот и семейството, за да се отдадеш на своите пациентки. Ден и нощ, делник или празник, може да се случи да си на работа, или да те повикат, и ти трябва да се раздаваш, със сърце и душа. Иначе не може да я работиш тази професия. Пожелавам си успех, доволни пациенти, здрави бебета. Не искам хора от екипа ми да напускат, а искам нови колеги да идват при нас. В личен план искам здраве в семейството и да мога да се радвам на момчетата и да гледам техните успехи.

 

-Остана ли ви хоби дизайнерството на обувки?

А.Геворгян: Да, то ми е в кръвта. Аз го нося в себе си. Не се знае, може един ден пак да си направя обувна фабрика. Сега само колекционирам обувки, а не ги произвеждам.

-Докъде се простират амбициите ви?

А.Геворгян: Аз не ламтя за много, а искам един достоен живот. Разбиранията на всеки човек за това са различни, но за мен те са да не мислиш за сметката на тока и водата. Да можеш да си пазаруваш обичайните неща, да може в годината два пъти да ходиш на почивка, да живееш в нормално жилище и да караш нормална кола. Не мечтая за частни самолети.

-А къде обичате да пътувате с вашето семейство? Бихте ли се върнала да живеете в Армения?

А.Геворгян: Децата ми често се разболяваха и затова гледах да не пътуваме извън България. С тях единствено съм ходила до Армения на гости през 2020г., но не бих отишла да живея отново там, макар че е първата ми родина и е чудесна страна. Там се чувствам като чужденка. Приемам България за втора родина,защото по-голяма част от съзнателния ми живот е преминал тук и приятелите ми са тук. В България искам да отгледам и моите деца, които безкрайно обичам и с които се гордея.