Църквата почита св. Пимен Зограф
Роден е в София около 1540 г. Рожденото му име е Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и светото писаниe при зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. Великомъченик Георги“. Скоро след смъртта на родителите му, починал и неговият наставник. Павел раздал имуществото си и се отправил към българския манастир в Атон.
Там получил името Пимен и изучил професията си. Според легендата, когато бил 55-годишен му се явил Св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като духовен водач. Години наред Св. Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните околности, след това бил Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, където посетил Видин, Силистра и други градове.
Името на Пимен Зограф се среща в ктиторски надпис на Суходолския (Суводолския) манастир в Западна Стара планина, в района на градовете Зайчар и Княжевац (тогава в пределите на Видинска епархия, останал днес в пределите на Сърбия). Надписът гласи: „С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм “Рождество Богородично“ започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)“.
Смята се също, че стенописите в Планиничкия манастир „Св. Никола“ в Западните покрайнини, в землището на село Бугарска Планиница, Царибродско, са също дело на Пимен Зограф и неговите ученици. Стенописите в манастирската черква в Курило, край София също се смятат за негови. Пимен Зографски е работил много из Западните покрайнини и като преписвач и миниатюрист.
Починал е в 1620 г. в Черепишкия манастир. Впоследствие разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба и пренесли мощите му в своя манастир.
Православната църква е обявила Пимен Зограф за светец.