Министър Зарков отговаря на въпроси за личния фалит

България е единствената държава в Европейския съюз, в която няма възможност физическо лице да обяви несъстоятелност. В момента на масата за обсъждане е поставен нов законопроект, този път написан от екипите на двама служебни министри – на правосъдния Крум Зарков и на иновациите и растежа Александър Пулев. Общественото обсъждане по него приключва след броени дни и предстои да бъде внесен в новото Народно събрание, а призивите на служебния кабинет са за максимално бързо обсъждане и приемане. Повече за проекта и кой ще може да обяви личен фалит.

Експерти и юристи, които „Дневник“ потърси за коментар по темата, също не са единодушни в оценките си – нужно ли е изобщо да има възможност за обявяване на личен фалит, колко души биха се възползвали от това и най-вече какви – дали добросъвестни платци, които имат нужда от втори шанс, или това ще е стимул за недобросъвестни, които ще намерят законова възможност да се измъкнат от дълговете си.

Експерти и юристи повдигнаха въпроси по законопроекта, които „Дневник“ отправи към министъра на правосъдието Крум Зарков, а той им отговори:

Кредиторът няма право да поиска производство. Защо?

Законът за несъстоятелност на физическите лица има за цел да облекчи положението на длъжници, които са във финансови затруднения поради независещи от тях причини, т.е. когато те не са предизвикали със своето поведение състоянието на неплатежоспособност, т. нар. добросъвестни длъжници. Новият закон ги защитава първо, като им осигурява възможност само в едно производство да отговорят на претенциите на всички свои кредитори, включително като бъдат спрени започнати съдебни и изпълнителни дела и извънсъдебни действия за събиране на вземания.

Второ, и по-важно – длъжникът ще може да иска освобождаване от задълженията, които са останали непогасени след определен срок от образуването на производството по несъстоятелност. Започването и приключването на производството са оставени в ръцете на добросъвестния длъжник, който може да получи ползите от него. Затова условно можем да наречем тази несъстоятелност „доброволна“.

Кредиторите нямат право да искат откриване на това производство, защото то ползва основно длъжника. В известна степен, производството засяга интересите на кредиторите, защото е пречка за тяхното индивидуално удовлетворяване – не могат да водят дела и принудително изпълнение, а започнатите спират.

За да се ограничат възможните неблагоприятни последици върху правата на кредиторите, законът предвижда редица условия за допустимост на производството по несъстоятелност, като например длъжникът да е добросъвестен, да има достатъчно имущество, за да покрие съдебните разноски и да удовлетвори кредиторите и други. В търсене на баланса, предлагаме производството по несъстоятелност да бъде само една възможност, която се ползва по изключение, а не общо правило.

Представете си какво би станало, ако това производство може да се открие по молба на всеки длъжник или кредитор – ще се водят продължителни дела, в които всеки може да иска всичко, ще се съединяват молби и производства, ще се трупат съдебни разноски за синдици, експертизи, държавни такси по свързани искове и разноски на страните, ще се натовари съдебната система и накрая никой нищо няма да получи. Всичко това, което може да се окаже напразно като усилия и разходи, без никаква полза за длъжника и кредиторите, накрая ще остане за сметка на бюджета. Това не бива да се допуска.

Свободни професии, занаятчии и земеделски производители не могат да се възползват от процедурата. Защо са изключени?

Като стопански субекти, тези лица извършват определена дейност и влизат в отношение с различни контрагенти, клиенти, имат офиси или други обекти, наемат на работа други хора. Т.е. те имат свое предприятие, чрез което осъществяват дейността си. Тази дейност е подобна на дейността на едноличния търговец и затова правната уредба на несъстоятелността на физическите лица – предприемачи, е предложена в Търговския закон.

В търговската несъстоятелност има възможности за преструктуриране, т.е. стабилизация на стопанската дейност като алтернатива на производство по несъстоятелност, после има и възможност за оздравяване на предприятието в рамките на производството. Търси се възможност за продължаване на дейността, включително за възстановяване на правото да се извършва тази дейност след края на производството.

Подобни възможности са неприложими за физическите лица, които не са стопански субекти и затова производствата по несъстоятелност трябва да бъдат различни.

Каква е логиката кредитор да се опитва да докаже, че длъжникът е недобросъвестен, след като интересът му би бил да е добросъвестен, за да може все пак да бъде погасено поне част от задължението?

Както стана ясно, производството по несъстоятелност води до спиране на съдебните дела и изпълнението срещу длъжника, което може да засегне правото на кредитора да се удовлетвори от започнатото индивидуално изпълнение. Ако се стигне до провеждане на производство и искане за освобождаване от непогасените задължения, кредиторите може да загубят изцяло или частично своето неудовлетворено вземане.

Ето затова кредиторът трябва да има възможност да възразява и да доказва, че длъжникът не е добросъвестен и няма право да иска откриване на производството. Така кредиторът ще може да продължи да търси изпълнение от длъжника чрез индивидуални производства, съобразно общите принципи.

 

Размерът на дължимата сума е фиксиран на 10 минимални работни заплати. Защо не е съобразена с конкретния годишен доход, например?

Предлагаме като обективен критерий за неплатежоспособност сума на задълженията над 10 минимални работни заплати (7 100 лв). Това е съобразено средния осигурителен доход за страната за шест месеца, по данни на НОИ към м. юли, тази година. (1 292 * 6 мес = 7 752 лв.). Законът съобразява средните доходи за страната, от които ако длъжникът бъде лишен за 6 месеца, може да изпадне в състояние на неплатежоспособност. Целта е да се обхванат масовите случаи, а не изключенията.

Защо не са предвидени последици след процедура за личен фалит – забрана за ползване на кредити за определен период от време или други подобни.

Законът нито урежда, нито ограничава уредбата на последиците от несъстоятелността на длъжника по отношение на правата му да ползва кредити и други услуги занапред. Това е въпрос относно преценката на риска при предоставяне на кредити и няма място в този закон.

 

 

 

 

 

 

 

Източник  : / https://www.dnevnik.bg