Пещера е имала Община преди по-големи и известни селища

Пещера. Пещера има Община в началото на XIX век преди много други селища- по-големи и по-известни, пише в спомените си Анастас Пунев. Причината сигурно е смесеното население и отрано започналата борба за църковна и политическа самостоятелност, или просто стремеж за съхранение на българската народност.
Основните функции на административния орган били разпределение и събиране на държавните данъци, организиране и изпълнение на безплатните повинности ( ангария ), грижи за училищата, черкви, читалища, разглеждане по обичайното право на граждански и семейни спорове.
След излизане на закона за вилаетите ( 1864), ролята на българските Общини ( белидие ) нараства. Избраният от старейшините дотогава и от мъжете на 18 г. плащат данък поне 50 гроша, Кмет се утвърждава от Медюрите или Каймакамина.
Българската Община се помещава в една стая в метоха при църквата св. Димитър. Академик Христо Христов ( р. 1915 ) потвърждава, че в Пещера сравнително рано има българска Община и кмет ( мухтар ). Общински управници, Кметове и съветници ( ази ) са били чорбаджиите Христоско Георгиев, Атанас Зафиров, Кузма Мичов, Тодораки Станкин, Никола Торбоолу, Мичо Кузмов, Атанас Ракоолу, Илия Ставракьов, Димитър Кущов, Иван Раков, Михаил Буфуи и др., свещениците поп Петър, поп Трендафил, поп Христотодор, учителите Михаил Петков, Константин Попов.
Тогавашната Община не се е занимавала с битови и здравно хигиенни въпроси. Водоснабдяването е частна инициатива и собственост. Обществените чешми са дело на еснафа или на дарители. Санитарната служба е непозната, цяла Пещера е затрупана с боклуци и торища, навсякъде текат вади с отходни води. За да се премине през калните улици или проходи се нахвърлят едри камъни или големи плочи. Улично осветление няма. Пожарната охрана не съществува.
Българската община в началото е само помощен административен орган на османската власт, но става обединително звено против поробителите и гръцкото духовенство, катализатор на възродителния процес.
Справка : Енциклопедичен речник на Пещера
Анастас Б. Пунев