22-и септември – Ден на българската независимост

22 септември 1908 година – денят, в който България обявява своята независимост с манифеста на българския княз Фердинанд, слага край на последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независимо царство, начело с коронования вече Цар Фердинанд.

Годината и датата за обявяването на независимостта на младата българска държава никак не са случайни. Българската дипломация по това време отчита благоприятна международна обстановка, а българският княз се срещнал във Виена лично с император Франц-Йозеф и поискал подкрепа от Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския договор.

Независимостта на България е обявена от княза в старата столица Велико Търново, като знак за приемственост и почит към столицата на Второто българско царство. Но независимостта не идва само с произнасянето на един паметен царски манифест, от тук нататък следва нелекия път за международното признаване на този стремеж към държавна независимост.

Високата порта /Турция/ настоява България да плаща данък, заради това нарушаване на Берлинския договор, но министър-председателят Александър Малинов отказва и заявява, че независимост не се откупува. Българската армия е поставена в частична мобилизация. Руската империя в този момент не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя е съгласна да опрости дълга на Османската империя, останал от войната 1877-78г. От своя страна и Високата порта се отказва да иска обезщетение от България, признавайки независимостта ѝ.

Днес, 114 години по-късно, 22 септември продължава да предизвиква чуство на гордости и признателност сред българите.

Независимостта на България, тържествено обявена в Търново, още самия ден е отбелязана из цялата страна. Особено знаменателен е празникът в черноморския ни град Бургас, където за пръв път звучи Химнът на независимостта. Автор е Георги Шагунов – капелмайстор на 24-ти пехотен Черноморски полк, музикален деец с огромен принос за развитието на симфоничния оркестър, различни хорови състави, за полагане основите на операта в града.

Роден в Пловдив през 1873 г., той завършва Френския католически колеж „Свети Августин” в родния си град. Родителите му го изпращат във Франция с надеждата да следва медицина, но той избира музиката. Завършва лицея „Сен Жан” в Лион, а след това – Лионската държавна консерватория. Още като студент е назначен за помощник-капелмайстор на Лионския градски духов оркестър.

Завръща се в България през 1895 г. и става военен капелмайстор. На 22 септември 1908 г., вдъхновен от великото събитие, Шагунов създава едновременно текста и мелодията на химна, и го разучава с военния духов оркестър. Въодушевени, музикантите тръгват из Бургас, изпълняват химна, а хората започват да припяват заедно с тях.

Известно е, че Георги Шагунов е бил много популярен и обичан от своите съграждани, които често танцували и се забавлявали под звуците на духовия оркестър на града.

Той е и първият преподавател по медни духови инструменти в Бургаското музикално училище. Автор е на десетки маршове, най-известен сред тях е „Един завет“. Химнът на независимостта обаче остава забравен дълги години. Намерен в архивите на композитора, той е върнат към живот в началото на новото хилядолетие.

Химнът на независимостта – запис на Смесения хор и Симфоничния оркестър на БНР, автор на аранжимента и диригент – Методи Матакиев

 

 

 

 

 

Източник : /