Петокласниците от Гимназията издадоха книга

Пещера. „Ако бях бог“ – така се нарича сборникът със съчинения и проекти на петокласниците от СУ „Св. Климент Охридски“ в Пещера. Те успяха да намерят време за тях между лудориите и сложните уроци и домашни.

В него са събрани част от съчиненията, които учениците са писали в час по български език и литература. Те са групирани в три раздела: „Ако бях бог“, „Защо обичам да играя електронни игри“ и „Моята благословия за децата по света“. Всеки ученик от двете паралелки е представен с най-добрия свой текст по някоя от темите.

В първия раздел петокласниците показват как виждат действителността и какво биха променили в нея. Оказва се, че въпреки крехката си възраст са запознати с проблемите на големия свят – замърсяването на природата, изсичането на горите, безсмислието на войната, бедността… Всеки предлага своята рецепта за справянето с тях – от унищожаването на Ковид-19 до създаването на нов свят, в който задължителни ще са думите „благодаря“ и „моля“. Някои от желанията са свързани с училището – да има тенис кортове на покрива и водна пързалка, която да води от тях до басейна в двора. Или пък чиновете и обзавеждането да са от дюнери или пици, но те да са различни във всеки кабинет. И ако ученикът не знае нещо, просто отива в съответната стая, хапва малко пица и всичко по предмета му се изяснява. А някои идеи са наистина божествени по своя размах – един от новопроизведените богове ще дари на всеки по 20 000 лева, за да започне свой бизнес. Който прояви инициатива, ще може да живее спокойно и да изпълни мечтите си, а който купи с този божествен дар само скъпи предмети, ще трябва да работи за мечтите на някого другиго…

Колкото и да са различни желанията на учениците, ги обединява едно. Това, както пише в предговора на книгата старшият експерт по БЕЛ Галина Цанева, е желанието да се твори Добро.

Във втория раздел петокласниците показват, че си дават ясна сметка за ползите и вредите от електронните игри. Чрез тях могат да научат много за света, но могат и да се откъснат от него, да получат главоболие, да изгубят времето си.

На всички деца по света петокласниците от Гимназията пожелават да имат покрив над главата си, да не са безпомощни, да бъдат обичани, здрави и усмихнати. Тези благословии може да не са оригинални, но са искрени и показват чистотата, безкористната загриженост на детската душа.

Книжката е илюстрирана с рисунки от учениците, правени в час по изобразително изкуство при г-жа Милена Балтаджиева. В нея присъстват и няколко проекта по английски език на тема „My Beautiful Country“, зададена г-жа Румяна Бабова. В тях е показана красотата на родината ни, но и желанието на учениците да направят нещо красиво, запомнящо се.

На представянето на книгата присъстваха учители, родители, гости. Водещите ги призоваха да слушат внимателно желанията на кандидат-боговете, защото възрастните ще имат само няколко години, за да ги изпълнят. Когато пораснат, петокласниците сами ще се заемат да направят света по-добро място – и за хората, и за животните.

Не всички петокласници си даваха представа за сериозната крачка, която са направили – от читатели да се превърнат в автори. Затова в обръщението си към тях се постарах да ги убедя в значимостта на творчеството. При предварителното обсъждане на нашето начинание те сами се сетиха, че няма други петокласници, а и по-големи ученици, с издадена книга. Днес им показах им три обекта – книгата, един диск от 1988 г. и една дискета. Дискът е на една от любимите ми тогава игри, предназначени за „Правец 16“. Дискетата е за флопи диск. Сега обаче няма устройство, което да отвори нито диска, нито дискетата – колкото и ценна информация да има на тях, тя остава скрита. А книгата на петокласниците ще може да се чете и след двадесет, и след сто години. С нея те не само показват своята гледна точка за света, в който живеем, но и преодоляват ограниченията на времето – защото всяка книга е машина на времето, с която авторът преодолява епохи.

Учениците от V клас получиха и подаръци – по една книга за всяка паралелка от г-жа Рядкова и от г-жа Цанева.

Огромен е скокът, който направиха за четири години – от сричащи първолаци да станат автор.

Ясно е, че няма всички от тях да издадат собствена книга след време – а и едва ли е нужно… Важното е, че СУ „Св. Кл. Охридски“ им показва пътя към творчеството и красотата, към самоусъвършенстването. А дали ще тръгнат по него или по някой друг път – това зависи от различни фактори…

 

Валентин Стоянов