Ярко боядисан Младежки дом в Пазарджик- потресе архитектите

Пазарджик. Камарата на архитектите в България настоява незабавно да бъдат преустановени намесите, които се извършват по фасадата на сградата на Младежкия дом в Пазарджик.

В пресклуба на БТА в Пазарджик арх. Владимир Милков, председател на КАБ, арх. Петър Мурджев, председател на Регионалната колегия в Пазарджик, и проф. арх. Тодор Кръстев, проектант на Младежкия дом, представиха позицията си по повод боядисването на сградата, което се извършва в момента.

Архитектите посочиха, че директно върху каменната облицовка се изпълнява оформление тип „графити“ с бои в над 20 различни цвята върху цялата площ на фасадните плоскости, колони, козирки и тавани над колонадата.  Те определиха тези действия като „грубо вандалство и проява на професионална некомпетентност“. По думите им с решението за боядисване на фасадата на културната институция Община Пазарджик показва „незачитане на архитектурната стойност на сградата и авторските права върху произведението, неглижиране на мнението на гражданите, професионалистите и на интереса на обществото“.

Камарата на архитектите в България и Регионална колегия – Пазарджик са внесли сигнали по казуса до Министерството на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство, Общинския съвет на Пазарджик и Областния управител на област Пазарджик.

От КАБ призовават Министерството на културата да предприеме действия за предоставяне на статут на недвижима културна ценност на сградата на Младежкия дом. Архитектурната колегия настоява да бъде възстановен оригиналният вид на фасадите на емблематичното за града здание.

Според представителите на Камарата не е ясно защо и как е решено да бъде направена промяна на фасадите на сградата, както и по какви критерии са избрани изпълнителите. Те настояват работата по обществено значими обекти да става след провеждането на архитектурни конкурси и след широко обществено обсъждане.

На пресконференцията беше посочено, че Младежки дом – Пазарджик е важна част от паметта и културното наследство на страната, емблема на българския архитектурен модернизъм от 20 век. Проектът за сградата е спечелен в национален конкурс през 1966 г. от екип в състав: арх. Тодор Кръстев, арх. Антони Михайлов, арх. Иван Тарински. За оформянето на фасадите в оригиналния им вид са използвани устойчиви естествени материали – колоните са облицовани с велинградски полиран мрамор, а стените  – с русенски варовик.

Камарата на архитектите има готовност да сезира и прокуратурата, ако позицията ѝ не бъде взета под внимание и не бъде възстановен оригиналният облик на фасадата на сградата на културната институция.