Имен ден празнуват Галя и Галина

Страдание на светите мъченици Кодрат, Киприан, Дионисий, Анект, Павел, Крискент и другите с тях

Свети мъченик Кодрат се родил и възпитавал при следните обстоятелства. По време на жестокото гонение срещу християните от нечестиви царе и князе Христовите изповедници били подлагани на ужасни мъчения; поради това много вярващи, боейки се от непоносимите мъчения, оставяли градовете, жилищата и имуществото си. Бягайки, те се скривали в планините и пустините, за да съхранят невредима светата вяра в Христа, приемайки по-добре да живеят със зверовете, отколкото с нечестивите идолопоклонници.

В тези тежки времена една благочестива жена на име Руфина поради страх от мъченията избягала от Коринт в пустинята и там се криела в непроходими места. По време на бягството от града Руфина била бременна и когато дошло време, родила в пустинята младенец от мъжки пол и след това, като преживяла още няколко дни, починала. Бог, Който дава храна на всяка плът, отваря ръката Си и насища всичко живо (Пс. 103:27-2 , не оставил осиротелия младенец, но станал баща и майка за него, възпитател и хранител. По заповед на Всевишния Бог отвисоко се спускал облак и стелейки се по земята, от него излизала сладка роса на устата на младенеца. Така облаците хранели детето като с мляко или мед дотогава, докато не поотраснал и не започнал сам да се храни с пустинни треви.

Така, подобно на свети Йоан Кръстител, младенецът живеел в пустинята, пазен от Бога, наставляван и вразумявай в богопознанието (Лук.1:80) от Светия Дух. Вече в юношеска възраст, той бил намерен от вярващи хора; те го завели в града, където се учел да чете книги и усвоил лечебното изкуство. Но той не толкова лекувал болестите със своите познания, колкото ги изцелявал с дадената му свише благодат. Тъй като от детство бил привикнал към пустинното безмълвие, той особено се стараел да се отдалечава от човешката суета: обичайки уединението, голяма част от живота си прекарвал в планините и пустините, отдавайки се на богомислие. Когато идвал по някаква работа в града, на всички дарявал неизброими блага, лекувайки телесните болести и с Божие слово изцелявайки душевните недъзи. Но той не задълго оставал в града, бързайки отново към приятното за него пустинно уединение, в което и се приближил към старостта. Тук, в пустинята, при него идвали, обичащи го в Христа, желаещи да се насладят на вида на светолепното му лице и да получат наставление от неговите боговдъхновени беседи; каквито били Киприан, Дионисий и Анект, Павел и Крискент, които заедно с него пострадали за Христа. Те пострадали по следния начин.

По заповед на нечестивия римски император Декий в Коринт дошъл управителят Иасон за мъчения и убийства на християните. Той залавял християните и ги хвърлял в тъмница. По това време заедно със своите блажени приятели Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Крискент бил заловен и Кодрат; те били хвърлени в тъмница с много други християни, които от по-рано били оковани във вериги.

След известно време Иасон седнал в нечестивото съдилище, като заповядал да изведат християните от тъмницата и да ги доведат при него за разпит. Най-стар от тях бил свети Кодрат: като пълководец той вървял пред избраното Христово войнство, желаейки без страх да отговаря пред мъчителя за всички.

Мъчителят се обърнал към светеца с такива думи:

– Кодрате! Какво те е направило толкова безумен, че желаеш доброволно да се предадеш на люти мъчения? И на какво се надяваш, когато без страх избираш веригите и тъмницата, лишавайки се от отечество и приятели? Защо не се подчиняваш па царските закони, та като се поклониш на боговете, да се наслаждаваш с нас на радостите на този живот?

– Никой – отговорил Кодрат, – който има здрав разум, няма да се отрече от този живот. Но тъй като този живот ни е дар от Бога, трябва повече да обичаме Дарилия, отколкото дареното, да въздаваме благодарност на великия Благодетел, като Му възнасяме хвала, водим добродетелен живот и навсякъде разпространяваме славата Му чрез нашите страдания. Не трябва толкова да обичаме този кратковременен живот и от страх да не го загубим, да отдаваме на идолите чест, подобаваща на Единия Бог! Защото кой друг Бог можем да почитаме като истинно съвършен, освен обогатилия ни от началото с вечните дарове на Своята любов? И в тези велики дарове Кого можем да познаем, освен Самия Спасител Христос? И кого можем наистина да назовем Спасител, ако не Иисуса, претърпял мъки и смърт за нас? И ние, които искаме да бъдем добродетелни, преди всичко трябва да претърпим мъки за истинната вяра и благочестие и в никакъв случай да не отпадаме от тях. Зло е намерението и греховна е молитвата на тези, които се стремят да съблазнят и прелъстят истинските ревнители на божествените тайнства. Необходимо е всеки да избира по-доброто. Да не бързаме да вървим след хората, които само външно са добродетелни, но да вникваме в самите им дела – дали те не са зли и не носят ли голяма опасност от погибел. Знай, че ние, изпълнявайки заветите на нашите отци, се насочваме към това, което е по-добро, затова не се опитвай с враждебни на нас действия да ни убедиш да се отклоним от своя път и да се отречем от Христа. За нас най-добра съветница е Божията истина, а законите на благочестието имат велика сила да убеждават; съгласни помежду си, те ни съединяват с Бога. Имайте предвид и това, че според общия закон на природата всички трябва да умрем и от този закон никой не може да бъде свободен. С настъпването на смъртния час погиват всички несправедливи дела и човешки помисли и кратковременната слава се превръща в прах. Обратното, делата, пораждани от добрия живот, носят на извършващите ги вечна слава, която надживява тяхната смърт. Така и ние, тъй като твърдо сме решили да не се отказваме от нашето намерение да пострадаме за Христа, ще оставим пример за тези, които пожелаят във всичко да ни подражават. Нали правилно мислещите и вярващите, като имат свети примери на добър живот, само за това и мислят – да им подражават и чрез това да преуспяват в съвършенство.

На тези думи Иасон отговорил на светеца:

– Кодрате! Ако ти почиташ Този Бог, на Чиито благодеяния се наслаждаваш от младини, то добре постъпваш, бидейки благодарен. Но гледай, проповядвайки за Христа, като човек да не унизиш божественото естество.

Кодрат отговорил на управителя:

– Началото на съществуването на света Бог е положил в Своята воля, сътворил е света със Слово и го утвърдил със силата на Светия Дух. Благоволилият светът да съществува е Отец, създалото го Слово е Синът, а утвърдилият го е Светият Дух.. Когато е бил създаден прекрасният свят, предназначен от Твореца за определена цел, Създателят е благоволил някой да се наслаждава на създадените от Него блага и да Го слави с благодарност. Затова Той е създал човешкия род, за да предаде на последния всичко видимо. Като вдъхнал дихание за живот в първия човек, Той го поставил в рая – място на неизказани сладости. Човекът, заедно със сътворената за него помощница, като ви дял многообразието на прекрасния свят, се възрадвал и получил от Бога власт да се наслаждава на райските градини. Нашите прародители, размишлявайки за това, с какво велико предназначение са въдворени от Бога в рая, решили, че следва достойно да благодарят на Създателя и Благодетеля и започнали да водят добродетелен живот, спазвайки установената от Бога за тях заповед да не вкусват от едно дърво. Но лукавият прелъстител, дяволът, подтикван от ярост, носейки лъжа на устата си и злоба в себе си, излял върху прародителите цялата отрова на злобата си, желаейки да ги лиши от райския живот: погубвайки честта им, той вложил в тях страстното желание да нарушат Божията заповед, при това с тяхното съгласие с лукавия му съвет. Впоследствие се случило това, че живеещите с Бога в рая отпаднали от Божията благодат и се лишили от рая, бидейки изгонени от него. Оттогава тези, които преди били участници в Божията слава, но вече свързани с веригите на греха, започнали да бедстват, служейки на пусти пожелания. Но Бог се смилил над Своето създание и милостиво погледнал на човешката немощ; Той благоволил, скривайки Божеството във възприетата от Него плът, да дойде при нас, окаяните и погиналите, за да ни освободи от вражеските вериги и да изведе на свобода поробените от царството на смъртта, като ги избави от гибел. Затова Той благоволил Неговото Слово, вселявайки се в края на вековете в пречистата утроба на Богородица-Дева, чрез въплъщението Си да се облече в целия човек. Пречистата Дева, заченала от Светия Дух, родила Бога в плът, Когото ние наричаме Христос. И Той се явил на хората като Истинен Бог, наистина облякъл се от Дева в целия човек, въстанал против вражеската сила и разпрострял пределите на Своето горно царство. Той унищожил законите на смъртта и с божествена сила разкъсал веригите й, разрушил ада, извел от него прародителите с множество произлезли от тях хора и първият, като избавил всички народи и страни от погибел, бил назован Спасител. Като отворил съкровищата на Своето милосърдие, Той пожелал те да бъдат общи за всички. Освободил всички от съблазните на мъчителя, Той пази Своето наследие свободно и невредимо от погибел. За Него нищо не е тайна: нито началото на нашето раждане, нито продължителността на нашия живот, нито смъртта и краят, нито нещо друго неизвестно, но всичко, което е установено със закон от Отца, е известно и ясно на Сина, осъществяващ Неговата воля. Той е Този Христос, Когото ние проповядваме. Той е Този, Който се е погрижил за спасението на човешкия род. Винаги и навсякъде Съществуващ, Той ни дава неизчерпаемото богатство на Своята благост, неотлъчно намирайки се около служещите Му, и им помага.

Управителят, макар и да се изумявал от думите на свети Кодрат, не желаел да повярва на откриваната истина и казал:

– Струва ми се, Кодрате, че ти говориш лъжа за високите неща, тъй като допускаш Бог да има чисто човешки свойства, утвърждавайки, че е могла да Го вмести утробата на Дева, Която, носейки Го в утробата Си, е родила Христа! И така ти твърдиш, че един Бог е бил видян на земята, носещ човешко тяло, а друг Истинен Бог се е намирал някъде на друго място.

Тогава управителят заповядал да съблекат верния Христов раб и безмилостно да го бият с пръчка, което немилосърдните палачи изпълнили с цялата си жестокост.

След това мъчителят заповядал да закачат светеца надолу с главата, да стържат тялото му с железни нокти и да опалват страдалеца, като накладат огън под него. Но той, доблестно понасяйки всичко, оставал непоколебим.

Управителят се обърнал с лукави думи и към свети Киприан, опитвайки се да го склони към единомислие със себе си. Но свети Киприан, макар и да бил още млад, с не по-малко безстрашие се подготвял за мъченията. Свети Кодрат говорел на него и на другите, които заедно с него се подготвяли за мъченията и вече събличали дрехите си:

– О, мои приятели и сподвижници! Помислете за това, колко много блага са ви приготвени от Господа: за благочестието – почест, за мъченичеството – прославяне, и преди всичко не забравяйте, че вие ставате достойни за милостта на Иисуса Христа, Който скоро ще ни яви Своята помощ свише. И така, сега трябва да покажем непоколебима вяра в Христа Бога. Сега настъпи времето за подвиг и затова без колебание изпълнете закона на любовта – полагайки душата си за Този, Когото обичате. Вие трябва да се покажете за пример на всички, желаещи да се удостоят със страдалчески подвиг за Христа. Послужете с вашето крепко търпение за удивление на всички, които гледат към вас. Сега ще се познае истинското различие между добрите и злите.

Тези думи на свети Кодрат, отправени към дружината, изпълнили мъчителя с ярост: той на часа заповядал да бият, стържат и горят с огън свети Киприан, съблечен и закачен подобно на свети Кодрат. След тях подложил на същите мъчения Дионисий, Анект, Павел и накрая – Крискент.

Бидейки посрамен и победен от тях, отначало мъчителят ги осъдил на разкъсване от зверовете. Когато зверовете не се докоснали до светите мъченици, той ги осъдил на посичане с меч, като заповядал преди това да ги влачат из града за краката. Когато ставало това, безчислена тълпа народ, и предимно деца, били светците с пръчки и камъни, докато не били извлечени извън града на мястото, предназначено за изпълнение на смъртното наказание. Тук светците, като поискали малко време за себе си, усърдно се помолили на Господа, след това преклонили под меча честните си глави и били посечени в десетия ден на месец март. На това място, където земята се обагрила с честната кръв на светите мъченици, потекъл чист извор, за да напомня на Коринт за страданието им.

След убийството на шестимата мъченици Кодрат, Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Крискент били измъчвани и по различен начин погубени и останалите заловени християни. Другият Дионисий бил заклан с нож, а Викторин, Виктор и Никифор (след като приемник на Иасон станал Тертий) били сложени в каменен хаван и скълцани в него. Клавдий починал след отсичане на ръцете и нозете; Диодор сам се хвърлил в приготвения за него огън и в него, като в светъл чертог, починал в мир. На Серафион била отсечена главата, Папий бил хвърлен в морето. Също и Леонид, след като претърпял множество страшни мъки от управителя Венуст, сменил Тертий, бил хвърлен в морето.

На мъки за Христа се решавали и свети жени, подражавайки на свети Кодрат и пазейки в сърцата си наставленията му – Хориса, Нунерия, Василиса, Ника, Гали, Галина, Теодора и много други жени, а също и мъже. Едни от тях се преселили при Господа, бидейки посечени с меч, други били удавени във вода или убити по друг мъчителен начин. Всички те заедно със своя наставник свети Кодрат били причислени към лика на мъчениците, получили победни венци от десницата на Христа Бога, на Когото слава с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

Св. мъченик Кодрат Никомидийски и с него св. мъченици Саторин, Руфин и други

† ок. 250 година

Честват се на 10 март

Житие на св. Кодрат Никомидийски

В царуването на император Декий (249–251 г.) било предприето гонение против християнската вяра. Много християни били доведени в гр. Никомидия и там били затворени в тъмница. Съдебните власти очаквали чиновника, когото императорът трябвало да изпрати за съденето на християните. Страх обзел никомидийските християни. Едни бягали в планини и пустини, но други със спокойствие очаквали и мъчения, и смърт.

Между тия последните бил един млад християнин, на име Кодрат, човек от знатен род, богат и уважаван от всички. Без да се бои от смъртта, Кодрат дълбоко скърбял за своите едноверци и с всички средства се стараел да им помогне. Той с пари си откупвал право на вход в тъмницата, помагал на затворниците, утешавал ги и ги увещавал твърдо да пазят своята вяра и да не се боят от смъртта.

След известно време пристигнал в града пратеният от императора главен съдия Перений. Той заповядал да доведат при него затворниците. Довели ги в съдилището, където се събрали множество жители от града; дошъл и Кодрат. Като видял, че някои от християните са обзети от страх, той почнал да се опасява да не би те да се отрекат от вярата си и когато съдията казал на затворниците: „Нека всеки от вас съобщи своето име, звание и отечество“, – Кодрат веднага застанал между затворниците и гръмко отговарял за всички: „Нашето име е християни. Нашето звание и благородство е да бъдем раби на Христа. Наше отечество е небето, където Господ ще всели уповаващите се на Него“.

Перений, учуден от неговата смелост, казал на слугите си: „Хванете тоя умопобъркан и го доведете близо до мене!“

Без да дочака да го хванат, Кодрат се промъкнал през тълпата и застанал пред съдията. Всички присъствуващи със страх и съчувствие гледали на него, защото всички обичали Кодрата. Като се прекръстил, той казал на съдията:

– Аз сам дойдох, за да ти говоря от името на всички мои братя. Прави по-скоро онова, за което си дошъл, и се убеди, че сме мъжествени Христови войници!

– Кажи ми първо името си – казал му Перений.

– Аз вече ти казах, че ние сме християни; това е нашето име, и звание, и достойнство!

– Послушай ме, приятелю – казал съдията – и принеси жертва на боговете!

В отговор на това Кодрат започнал да хули езическите богове и да слави истинския Бог. Тогава съдията заповядал да го бият и мъчат жестоко.

Докато слугите изпълнявали заповяданото, съдията се обърнал към жителите на града и ги запитал за името на мъченика. Като узнал, че Кодрат е един от най-знатните никомидийски граждани, той се изплашил, заповядал веднага да прекратят мъченията и да го доведат при него.

– Какво стори – казал му той, – като скри от мене името си? Ти сам нанесе позор на твоя славен род. И как си могъл ти да забравиш своето благородство и своя знатен род и да приемеш презряната вяра на християните?

– Предпочитам да бъда в дома на моя Бог, отколкото да живея в жилищата на грешниците, отговорил Кодрат с думите на Псалмопевеца (Пс. 83:11).

Перений отново започнал с увещания и заплахи да го убеждава да се отрече от Христа. Кодрат оставал твърд и непреклонен във вярата си. Тогава съдията го предал на нови мъчения. Дълго и жестоко мъчили св. Кодрата. Той проявил непобедима твърдост и на всички увещания на съдия та отговорил само с изповядване на вярата си в Иисуса Христа. Най-после, понеже се свечерявало, отвели го заедно с другите затворници в тъмницата, като го оковали в тежки вериги.

На Перений било поръчано да обходи много градове и области за съдене на християните. След няколко дни той се отправил в Никея и заповядал да отведат след него Кодрат и другарите му. Като стигнал в Никея, той насрочил в езическия храм тържествено жертвоприношение и заповядал да доведат там християните.

– Принеси жертва на боговете – казал той на Кодрат.

– Аз съм раб на Христа – отгойорил мъченикът, – на Христа принасям в жертва себе си; а на твоите богове няма да принеса жертва.

– Ти не уважаваш царската воля – казал съдията.

– Аз уважавам царя – отговорил Кодрат – и се моля за него да разбере той истината.

– Ако ти се молиш за него, то трябва да изпълниш и повелите му, защото и във вашия закон е казано: отдайте кесаревото на кесаря, а Божието на Бога (Мат.22:21).

– Ти си прав – отговорил светият мъченик – и затова аз се покорявам на царя и му плащам данък. Но аз съм длъжен преди всичко да служа на небесния Цар. Когато обаче Царят ми предлага или да принеса жертва на боговете, или да умра, то аз избирам последното и съм готов да умра за името на моя Бог.

– Мнозина християни се съгласиха да принесат жертви на боговете – казал съдията. – Нима ти се смяташ по-добър от тях?

– Разбира се, аз ще бъда по-добър от ония, които отстъпиха от Бога, ако Му остана верен – отговорил Кодрат. – Но къде са ония, за които ти говориш?

Довели в съдилището тълпа отрекли се от вярата християни. Вероятно съдията се надявал, че те ще убедят Кодрата да откупи живота си и безопасността си с цената на вероотстъпничеството. Но се случило съвсем друго.

– Нещастници! Какво сте направили? казал им светият мъченик. – Нима вие не вярвате във възкресението на мъртвите и вечния живот, та дадохте Царството небесно за кратковременния земен живот? Или забравихте думите на Спасителя: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият! А бойте се повече от Оня, Който може и душата и тялото да погуби в геената!“ (Мат. 10:2 .

Християните паднали на колене, проливайки покайни сълзи: „Ние се уплашихме от страданията, рабе Христов – викали те – и нас ни терзае нашият грях; защото желаейки да не изгубим временния живот ние умряхме за вечния живот.“

Кодрат, забравяйки собствените си страдания, се зарадвал като видял искреното разкаяние на отпадналите.

– Не се отчайвайте, братя – казал им той. – Господ е милостив, молете Му се с покайни сълзи, твърдо изповядвайте Неговото свято име, измийте с кръвта си вашите прегрешения и Той ще ви прости!

Всички започнали да се молят, като плачели с глас.

Съдията чул за случилото се и заповядал още повече да усилят мъченията на Кодрат. Изпълнен с духовна радост и любов към ближните, светият мъченик бил равнодушен към собствените си страдания. „Господи – молел се той, – вземи моята душа заради техните души и се смили над тях!“ Вдъхновени от неговата молитва, отреклите се християни се изпълнили с ново усърдие. Всички те пламенно се молили и във време на тяхната молитва последвала небесна личба. Те чули гласове на ангели, които се молели заедно с тях, и необикновена светлина ги озарила. Съдията заповядал да отведат всички в тъмницата, където затворили и мъченика.

На другия ден съдията ги повикал при себе си и им заповядал да извършат жертвоприношение на боговете. Но християните твърдо изповядали вярата си. Обещанията и заплахите на съдията останали тоя път безсилни и всички вярващи той осъдил на смърт. Перений водил Кодрата със себе си по всички градове, които обхождал, като го предавал често на жестоки изтезания. Но никакви страдания не могли да победят вярата на светия мъченик, а напротив – неговата твърдост спечелвала нови служители на Иисуса Христа. В Кесария, където св. Кодрат бил измъчван, пред целия народ, множество християни смело обявили вярата си в Христа и двамина – Саторин и Руфин, умрели мъченически за нея. Най-после св. Кодрат бил посечен с меч.