Как пещерци посрещали Йордановден в стари времена

Пещера. Рано сутринта в града се освещавала водата, като се извършвал водосвет на Стара река  и в нея се хвърлял дървен кръст, за който между младежите се водила люта борба за да го уловят.

Победителят заедно с попа тръгвал с кръста потопен във котлето със светената вода. С китка чемшир ръсели пещерци в посетените къщи и кръчми за здраве и берекет. Всеки пускал в котлето пари за да почерпи „Героя на деня“, пише в своята „Енциклопедия на Пещера“ Анастас Пунев.

След този ритуал домакините вадели иконите от къщите си и ги носели на реката за да ги измият. Има предание, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, когото кръщавал и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Любопитно е да се спомене, че след водосвета, който е имал в къщи пушка или револвер задължително е стрелял във въздуха.

За празника на трапезата трябвало да присъстват само постни ястия, гласи традицията. Задължително е за Йордановден слагали на трапезата си орехи, по които гадаели каква ще бъде годината. Всеки един човек на трапезата трябва да си вземе по един орех и да го счупи. Ако орехът е здрав, годината ще бъде хубава, а ако е мухлясал или изгнил – годината ще бъде неуспешна.

На празничната софра пещерци поставяли още зелеви сарми, пълнени чушки с боб, варено жито и задължително червено вино.